• Начална страница
• Защитена зона Река "Тунджа 1"

Защитена зона Река "Тунджа 1"

Защитена зона "Река Тунджа 1" е обявена по Директива 92/43/ ЕИО за опазване на природните местообитания и заема части от земеползването по поречието на р. Тунджа. В зоната може да се провеждат обучения с опознавателна и научна цел на ученически и студентски групи. Екосистемите в зоната след проучванията и мониторинга им се определят като значими, с голямо биоразнообразие, което от своя страна е изключително важно за развитието на туризма в Община Сливен и неговите алтернативни форми на реализиране /като интернационален/.

Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията

Код: BG0000192

Площ: 9503.0 хектара

Карта и подробни данни от проучвания и докладване към ЕК на: http://natura2000.moew.government.bg/

Местоположение, землища на селата от Община Сливен включени в зоната: с. Бинкос, с. Блатец, с. Гавраилово, с. Глуфишево, с. Горно Александрово, с. Драгоданово, с. Желю войвода, с. Злати войвода, с. Камен, с. Ковачите, с. Крушаре, с. Малко Чочовени, с. Мечкарево, с. Панаретовци, с. Самуилово, с. Селиминово, гр. Сливен, с. Струпец, с. Трапоклово, с. Чинтулово, община Сливен, област Сливен.

Попада на територията на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора - бул."Стара Планина " № 2

Документи за обявяване и промяна:
Решение № 122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на ДВ, Решение №811/2010, ДВ бр. 96/2010 Заповед РД-317/31.03.2021 на МОСВ, ДВ бр.51/2021.

Цел: опазване и поддържане на типовете природни местообитания, видове, техните популации и разпространение в границите на зоната, за постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние в Континенталния биогеографски регион; увеличаване на приноса на защитената зона по отношение на площта на природно местообитание с код 6210 (* важни местообитания на орхидеи); подобряване на структурата и функциите на природни местообитания с кодове 3150, 3260, 3270, 7230, 91E0*, 91F0, 91M0 и 92A0; подобряване на местообитанията на видовете Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Дългоух нощник (Myotis bechsteinii) и Калописиева дактилориза (Dactylorhiza kalopissii);

Предмет на опазване в защитена зона BG0000192 "Река Тунджа 1" са 14 типа местообитания. Описаните тук 9 броя местообитания се намират в землищата на селата от Община Сливен. Информация за другите местообитания в зоната може да се намери в Националния информационен портал за Натура 2000 в България:

• 1530 * Панонски солени степи и солени блата;

Местообитанието се намира в землищата на с. Блатец, с. Желю войвода, с. Драгоданово, с. Трапоклово, с. Горно Александрово, община Сливен. Основните заплахи са пожари и разораване, което води до драстично намаляване на общата площ на местообитанието и разпокъсване на обитаемите територии на целевите видове, включени в защитената зона. Най-честите видове, формиращи ценози в пониженията, в които се е задържала по-дълго време вода са: Блатна мента /Mentha pulegium/, /Bolboschoenus maritimus/, детелина /Trifolium resupinatum/, Перестолистен кокеш /Scorzonera laciniata/, Nostoc sp. и други. В защитена зона “Река Тунджа 1” са представени и двата подтипа на местообитание 1530*. В териториите, предложените за разширение на зоната (южно от селата Блатец и Драгоданово) на по-големи площи се развива подтип 2. Това са участъци с високо съдържание на соли в почвата и се формират типични халофилни съобщества, като това са основно съобщества на Камфорка монпелийска /Camphorosma monspeliaca/ и изворник /Puccinellia convolutа/. В района на селата Жельо войвода-Завой е характерна по слаба степен на засоляване на почвата и развитие на субхалофилна растителност с доминиране на троскот /Cynodon dactylon/, английски райграс /Lolium perenne/, Коленчат ечемик /Hordeum hystrix/, и присъствие на редица фалофити и/или факултативни халофити.

• 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition;

При 70% от езерата, поясът от тръстика и папур по периферията на езерата, е с площ по-малка от откритата площ на езерата с развити хидрофити. При останалите 30% съотношението хидрофити/хигрофити е 40/60. Основните заплахи за водоемите са замърсяване с битови и строителни отпадъци, изземване на инертни материали. Присъствие на инвазивни видове. Обрастване на бреговете с аморфа /Amorpha fruticosa/ (40-60%) и акация /Robinia pseudoacacia/ (20%-40%). Видовата комбинация хидрофитна растителност е типична за природното местообитание: ръждавецови /Potamogeton perfoliatus/, /Potamogeton crispus/, /Potamogeton natans/, /Potamogeton pectinatus/, /Potamogeton nodosus/, малка водна леща /Lemna minor/, жабешка водянка /Hydrocharis morus-rane/, плаващ роголистник /Ceratophyllum demersum/, многолистник /Myriophyllum spicatum/, /Myriophyllum verticillatum/, водна чума /Elodea nuttallii/, Najas minor, Zannichellia palustris, Trapa natans и Spirodella polyrrhiza.
Хигрофитите са представени от: водно пипериче /Persicaria hydropiper/, Жаблекова лаваница /Alisma plantago-aquatica/, Alisma granineus, тръстика /Phragmites australis/, папур /Typha latifolia/, /Typha angustifolia/, италианска рогачица /Xanthium italicum/, хвощ /Equisetum arvense/, изправена ежова главичка /Sparganium erectum/, мента /Mentha aquatica/, камъш /Scirpus lacustris/, теснолистна берула /Berula erecta/ и обикновен водолюб /Butomus umbellatus/.

• 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion;

Река Тунджа е със силно антропогенно повлиян режим на оттока. Наличието на замърсявания от отпадни води влияят отрицателно върху биоразнообразието в реката. Наличие на фрагментация в рамките на местообитанието, в резултат на изградените язовири, ВЕЦ и мВЕЦ, бентове, баражи, шлюзове, помпени станции и напоителни канали; в резултат на брегоукрепващи дейности, андигиране, корекции на течението, пресушаване на крайречни влажни зони, разрушаване на естествена крайречна растителност и интензивни дейности по изземане на инертни материали от бреговете и коритото на реката. Повишена еутрофикация в участъците, в и след големи градове и по-малки населени места, през които реката минава. Еутрофикация в следствие на интензивно животновъдство и земеделие и използване на изкуствени торове и пестициди в съседство. Морфологичните изменения са свързани с изградените язовири и ВЕЦ; корекции и андигиране на голяма част от течението на реката; пресушаване на крайречни влажни зони; изземане на инертни материали от поречието; обезлесяване на бреговете. Тези морфологични изменения водят до увеличаване на скоростта на течение на водата при пълноводие, като резултат се наблюдава силна вертикална ерозия на бреговете и вкопаване на речното корито. Вкопаването и ерозия са фактори, които възпрепятстват развитието на хидрофитната растителност. По поречието на р. Тунджа са запазени едни от най-големите вътрешни лонгозни гори в България. Вкопаването на речното корито води до понижаване на водното ниво и пресушаване на лонгозните гори и естествените влажни зони. Типичните видове хидрофити, в рамките на местообитанието, се срещат в участъците с по-бавно течение, както и в заливи и вирове: Potamogeton crispus, Potamogeton nodosus, Spirodella polyrhiza, Ceratophyllum demersum, Myriophyllum spicatum и Myriophyllum verticilatum. Крайбрежната зона и плитките заливи се населяват от съобществата на хигрофитите: Butomus umbellatus, Persicaria amphibia, Typha laxmanii, Typha latifolia, Lithrum salicaria, Phragmites australis, Sparganium erectum, Mentha longifolia, Alisma lanceolatus, Mentha aquatica, Xanthium italicum, Persicaria hydropiper, Lithrum salicaria и Nasturtium officinale. Макроводораслите са представени от: Hydrodiction reticulatum, Chara spp. и Cladophora spp. Бъдещите целеви дейности по опазване на защитената зона трябва да включват залесяване с местни видове, спиране на отсичането на крайречна растителност /т.нар. "мерки срещу наводнения"/ и други.

• 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.;

Типичните видове растения са: Typha latifolia, Typha laxmanii, Mentha aquatica, Mentha longifolia, Persicaria hydropiper, Persicaria amphibia, Sparganium erectum, Xanthium italicum, Alisma lanceolatus, Lythrum salicaria, Phragmites australis, Butomus umbellatus, Berula erecta и Nasturtium officinale. Заплахите и целите за този тип местообитания са същите като хабитат 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion.

• 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи);

Във местообитание 6210 основния доминиращ вид е садина /Chrysopogon gryllus/. В някои случаи като кодоминанти са власатки /Festuca valesiaca/, /Festuca thracica/, белизма /Dichantium ischaemum/. Видовата комбинация в полигоните на природно местообитание 6210 в защитена зона “Река Тунджа 1” е типична за местообитанието. Установени са ценопопулации на следните типични видове: Chrysopogon gryllus, Dichantium ischemum, Festuca valesiaca, Galium verum, Petrorhagia prolifera, Sanguisorba minor, Stipa capillata, Teucrium chamaedrys, Teucrium polium, Thymus striatus, Asperula cynanchyca, Eryngium campestre, Leontodon crispus, Melica cilicta, Poa angustifolia, видове от родовете Bromus и Medicago. Заплахите за местообитанието и целевите видове за опазване са разораване, прекомерна паша и обрастване с храсти.

• 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества;

Местообитанието е установено по сухи хълмове на десния бряг на река Тунджа, до с. Струпец, в непосредствена близост до известния в ботаническата литература със субмедитеранската си растителност варовиков хълм Карабаир. По склоновете на Карабаир участъците с тревни съобщества се отнасят също към местообитание 62А0. Основната заплаха са пожари и обрастване с храсти и дървета. Доминиращи видове ашерсонов оман /Inula aschersoniana/. Освен него, с по-малко количествено участие, присъстват още коило /Stipa capillata/, балканска чубрица /Satureja montana/, жълт равнец /Achillea clypeolata/. Други доминанти са садина /Chrysopogon gryllus/ и белизма /Dichantium ischaemum/.

• 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс;

Наблюдаваните хигрофилни и тревни съобщества по река Тунджа, в границите на защитената зона са доминирани от водно пипериче /Persicaria hydropiper/,воден ручейник /Catabrosa aquatica/, издънкова полевица /Agrostis stolonifera/, водна мента Mentha aquatica. От типичните видове за природното местообитание в полигоните му са установени следните растителни вида: влакнеста върбовка /Epilobium hirsutum/, обикновена блатия /Lythrum salicaria/, водна мента /Mentha aquatica/, крайпоточно великденче /Veronica beccabunga/, лечебна ружа /Althaea officinalis/, коприва /Urtica dioica/, крайручейна горва /Cardamine rivularis/, дяволска уста /Leonurus cardiaca/, блатна незабравка /Myosotis scorpioides/, четирикрила звъника /Hypericum tetrapterum/.

• 6510 Низинни сенокосни ливади;

Налични са типични видове за това местообитание: обикновена миризливка /Anthoxanthum odoratum/; кучешка паламида /Cirsium canum/; обикновен сеноклас /Cynosurus cristatus/; пирей /Elymus repens/; власатка /Festuca pratensis/; вълнеста медовица /Holcus lanatus/; обикновена пришница /Prunella vulgaris/; киселец /Rumex acetosa/; /Rhinanthus ssp./; детелини /Trifolium dubium/; /Trifolium incarnatum/.

• 92A0 Крайречни галерии от бяла върба /Salix alba/ и бяла топола /Populus alba/;

Местообитанието се среща в землището на с. Бинкос, община Сливен. Заплахите за намаляване площта на местообитанието е нерегламентирана сеч на дървета, както и нерегламентирани сметища. Бялата върба и бялата топола са основен компонент на дървостоите на тези съобщества в природното местообитание. На много места те образуват чисти петна с различна големина. Възрастта им е на повече от 100 години. Наличие на значително количество мъртва дървесина в местообитанието. Видовият състав на приземната растителност е типичен за това природно местообитание: седмолист /Aegopodium podagraria/, вълча ябълка /Aristolochia clematitis/, теснолистна берула /Berula erecta/,триделен бутрак /Bidens tripartita/,овсига /Bromus sterilis/,лепка /Galium aparine/, катушка /Lycopus europaeus/, обикновена блатия /Lythrum salicaria/,водна мента /Mentha aquatica/,червено куче грозде /Solanum dulcamara/, папур /Typha latifolia/ и други.

Както и местообитанията на следните видове по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗБР:

• Бозайници – Пъстър пор /Vormela peregusna/, Видра (Lutra lutra), Лалугер /Spermophilus citellus/, Голям нощник (Myotis myotis), Дългоух нощник (Myotis bechsteinii), Остроух нощник (Myotis blythii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Южен подковонос /Rhinolophus euryale/, Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii); Заплахите за видовете са свързани с разораване на местообитанията, засаждане с неместни видове, превръщането на земеделски имоти с начин на трайно ползване "ниви" в горски и овощни култури; нерегламентирана сеч, нерегламентирани сметища за строителни и битови отпадъци, както и сблъсък с моторни превозни средства, поради близко разположени натоварени пътища от републиканската пътна мрежа.

• Земноводни и влечуги – Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Пъстър смок (Elaphe sauromates), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

• Риби – Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus amarus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis);

• Безгръбначни – *Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Бисерна мида (Unio crassus);

В границите на защитената зона се забранява:

1. провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища;
2. движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
3. търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали), разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) в териториите, заети от природните местообитания по т. 2.1; забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване, и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства и по Закона за концесиите, или е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от ЗБР, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;
4. промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища, мери и мочурища при ползването на земеделските земи като такива;
5. разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои, както и в случаите на реализиране на допустими планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
6. премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
7. употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
8. употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери, изоставени орни земи и горски територии, както и на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба в тези територии освен при каламитет, епифитотия или при прилагане на селективни методи за борба с инвазивни чужди видове; забраната не се прилага в границите на горски разсадници;
9. използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
10. използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
11. палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
12. отводняване на крайбрежни заливаеми ивици на реки и естествени водни обекти, промени в хидроморфологичния режим чрез отводняване, изземване на наносни отложения, коригиране, преграждане с диги на реки, с изключение на такива: в урбанизирани територии; в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети; при бедствия и аварии; за подобряване на състоянието на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2;
13. добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
14. паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост.

В границите на защитената зона се препоръчва:

1. поддържане на обработваеми земи, които не са включени в сеитбооборот пет или повече години, като ливада, пасище или мера;
2. промяна на начина на трайно ползване на обработваеми земи, които не са включени в сеитбооборот пет или повече години, в "ливада", "пасище" или "мера";
3. изпълнение на мерки за поддържане и опазване на съществуващите постоянни пасища, мери, ливади и местообитанията от разпространението на нежелана растителност – рудерални и инвазивни чужди видове, съгласно списъка с инвазивни чужди видове, които засягат Съюза (създаден и актуализиран с регламенти за изпълнение на Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета), публикуван на интернет страницата на МОСВ;
4. възстановяване и поддържане на затревени площи като такива с висока природна стойност чрез:
   – косене ръчно или с косачки за бавно косене от центъра към периферията или от единия край на площта към другия с ниска скорост, като окосената трева се изсушава и събира на купове или се изнася от парцела;
   – паша, като се поддържа гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, на която се извършва пашата, от 0,3 до 1 ЖЕ/ха;
5. създаване на площи, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, на каменни купчини и малки водни площи след предварително съгласуване с РИОСВ – Стара Загора;
6. прилагане на разновъзрастни лесовъдски системи в природно местообитание с код 91M0 за превръщане на издънковите насаждения в семенни;
7. насърчаване на устойчивото управление на горите, ограничаване на изсичането/подмяната на горскодървесната растителност и употребата на биоциди, хормони и препарати за растителна защита;
8. запазване и където е уместно, възстановяване на типово специфичните хидроморфологични условия, както и подобряване на видовия състав на природно местообитание с код 91F0;
9. поддържане на поне 10 % от общата площ на горските типове природни местообитания по т. 2.1 в защитената зона като гори във фаза на старост;
10. подмяна на инвазивните чужди видове дървета и храсти с местни видове след премахването им от характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси и живи плетове).
11. Нарушителите на забраните и ограниченията се наказват съгласно административнонаказателните разпоредби от ЗБР.

Заплахи: нерегламентирано отсичане на дървесна растителност, разрушаване на бреговете на река Тунджа с прекомерно и нерегламентирано изземване на инертни материали. Отрицателно въздействащите фактори влошават числеността на популациите и довеждат до намаляването им, увреждат екосистемите и цялостно разрушават местообитанията, като част могат и да изчезнат. Отсичането на дърветата, разораването на пасищата и незаконните кариери са предпоставки за промяна на речното корито, нивото на подпочвените води, което води до наводнения и влошаване качеството на питейната вода.

Източник на информация и снимки: Национален информационен портал Натура 2000 http://natura2000.moew.government.bg, Регистър Защитени зони към ИАОС http://eea.government.bg/zpo, Птиците в България www.birdsinbulgaria.org, Земите и горите на орела https://eagleforests.org/, СДП "Балкани", Зелени Балкани https://greenbalkans.org/.