• Начална страница
• Защитена зона "Твърдишка планина"

Защитена зона "Твърдишка планина"

Защитена зона „Твърдишка планина“ обхваща голяма територия като в Община Сливен попадат част от землищата на с. Божевци, с. Бяла, с. Градско, с. Зайчари, с. Изгрев, с. Новачево, с. Средорек, с. Стара река. Зоната е с разнообразни и интересни местообитания като една голяма част от тях са горски екосистеми. Важно за опазване на целевите видове и местообитания е правилното стопанисване на горските и земеделските имоти като такива. Забранено е отсичането на единични, синорни или групи дървета, тъй като те представляват гнездови субстрат на някои видове или се използват като хранителна база. Препоръчително за постигане на благоприятен природозащитен статус на зоната е да се оставят групи дървета и храсти при поддържането на пасища, ливади или други земеделски имоти. В горските екосистеми е необходимо екологосъобразно отглеждане на горите като се възприемат горските екосистеми като местообитание за много видове. Голямото биоразнообразие се обуславя от включването за опазване на 18 броя местообитания в зоната. За територията на зоната има определени 10 типа горски местообитания.

Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията

Код: BG0000211

Площ: 38649.52 хектара
Местоположение в Община Сливен: с. Божевци, с. Бяла, с. Градско, с. Зайчари, с. Изгрев, с. Новачево, с. Средорек, с. Стара река

Документи за обявяване:
Решение № 611/ 16.10.2007 г., бр. 85/2007 на ДВ, Заповед № РД-326/31.03.2021, бр. 52/22.06.2021 г. на ДВ /съдържа забрани, препоръки и цели за защитената зона/
Карта и подробни данни от проучвания и докладване към ЕК на: http://natura2000.moew.government.bg
Предмет на опазване са 18 броя прирородни местообитания като в община Сливен попадат 10 броя:

4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества; Местообитанието е развито на 36 ха в зоната, като едната част се намира северно от с. Градско, община Сливен. Доминиращите видове в това съобщество /Vaccinium myrtillus/ и /Vaccinium vitis-idaea/ имат над 60 % покритие. В него преобладаващи видове са Vaccinium myrtillus и Vaccinium vitis-idaea, съпътствани от Bruckenthalia spiculifolia и Agrostis rupestris. С по-малко покритие са видовете Luzula luzuloides и Hypericum maculatum.

Връшняк /Bruckenthalia spiculifolia/ - вечнозелено храстче високо 10-25 cm, с приповдигащи се, гъсто космати клонки. Цъфти май-август. Среща се в каменливи и скалисти места, из торфищата и редките иглолистни гори.

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества; В района на община Сливен се среща в землището на с. Новачево. На териториите на местообитанието се наблюдава комбинация от типични видове като: садина /Chrysopogon gryllus/, живовляк /Plantago argentea/, дребна динка /Sanguisorba minor/ и мащерка /Thymus sp./

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс. Местообитание, което е разпространено на няколко места в защитената зона, като в община Сливен се среща в землището на с. Божевци. Покритието на тревистите видове е около 90 %. На териториите на местообитанието се наблюдава комбинация от типични видове, изискващи по-високо овлажняване като: разклонен хвощ /Equisetum ramosissimum/, мъхнат девесил /Heracleum verticillatum/, валериана /Valeriana oficinalis/, обикновен хмел /Humulus lupulus/, коприва /Urtica dioica/.

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum – в община Сливен се среща малка площ в землището на с. Старо река. Първият дървесен етаж се състои основно от обикновен бук (Fagus sylvatica), участието му е 10. Местообитанието е разпространено в типична за буковия пояс територия, където на северни и влажни месторастения при дадената надморска височина този дървесен вид не образува смесени гори. Средната възраст на основния дървесен вид е 90 години, а склопеността е 8. На териториите, заети от това местообитание не са установени гори във фаза на старост. При промяна на стопанисването това може да доведе до неблагоприятно състояние за самото местообитание в зоната. В насажденията е изчислена и констатирана само 2 % мъртва дървесина, което е изключително малко за доброто състояние на местообитанието и целевите видове за опазване в зоната. Земната покривка е с типичните за местообитанието видове, не се формират съобщества с храстова растителност.

9150 Термофилни букови гори CephalantheroFagion; В община Сливен се среща в землищата на с. Новачево и с. Градско. Склопеността на първия дървесен етаж е около 9, който е съставен от основния вид обикновен бук /Fagus sylvatica/, като на места се срещат и обикновен габър /Carpinus betulus/, трепетлика /Populus tremula/ и череша /Prunus avium/. Средната възраст е 70 години, която е доста малка за доброто състояние на местообитанието. В насажденията е изчислена и констатирана само 3 % мъртва дървесина, което е изключително малко. Насаждението е едновъзрастно, което също не е благоприятно за екосистемните функции на целевите видове, необходимо е да се премине към правилно стопанисване на горите, съобразено с нуждите на горските екосистеми. Видовият състав е характерен за местообитанието. Храстов етаж не се формира. В тревния етаж често срещани са видовете: мицелис /Mycelis muralis/, /Brachypodium pinnatum/ и горска острица /Carex sylvatica/, които са типични за местообитанието.

9170 Дъбово-габърови гори от типа GalioCarpinetum; В землищата на планинските села Новачево, Градско, Стара река, Божевци, община Сливен се среща това местообитание. Склопеността на първия дървесен етаж е между 8 и 6, който се състои от обикновен габър и зимен дъб. С по-малко участие се среща и обикновения бук. Съставът на дървостоя е смесен, типичен за местообитанието, Средната възраст на основния дървесен вид е малка между 70 и 80 години, липсват дървета с по-висок клас на възраст от преобладаващия в насажденията. На териториите, заети от това местообитание няма стари гори, което може да се промени при стопанисване на горите като се оставят дървета на различна възраст. Няма достатъчна наличност на мъртва дървесина /само 1-3 %/. Приземния етаж е представен от власатка /Festuca valesiaca/, черно секирче /Lathyrus niger/, светлика /Luzula luzuloides/, горска ливадина /Poa nemoralis/ и др. Храстов етаж не се формира, но се срещат видовете леска /Corylus avellana/ и глог /Crataegus monogyna/.

9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; В землищата на селата Стара река, Божевци, Новачево. Склопеността на първия дървесен етаж е около 8, състои се основно от едролистна липа /Tilia plathyphyllos/ и обикновен габър /Carpinus betulus/, съответно с участие 2 и 3. Срещат се също така явор /Acer pseudoplatanus/ и ясен /Fraxinus excelsior/. Средната възраст на основните дървесени видове е много малка около 50 години, липсват гори във фаза на старост. Не се наблюдава наличие на дървета с по-висок клас на възраст от преобладаващия в насажденията. На територията на местообитанието беше установено наличие на мъртва дървесина в размер около 2 % от запаса на насажденията, което е значително по-ниско от необходимото за даване на добра оценка на природозащитното състояние Всички гори са с един клас на възраст, което се обуславя от начина на възникването им. Необходимо е да се заложи като основна цел за опазване на местообитанието и неговото добро състояние провеждането на подходящи лесокултурни мероприятия. В тревния етаж срещани видове са: мъжка папрат /Dryopteris filix-mas/, женска папрат /Athyrium filix-femina/, лазаркиня /Galium odoratum/ и жълта мъртва коприва /Lamiastrum galeobdolon/, зловонен здравец /Geranium robertianum/, горска млечка /Euphorbia amygdaloides/, камбанка /Campanula rapunculoides/ и др.

91AA * Източни гори от космат дъб; Местообитанието е разпространено в землището на с. Новачево, община Сливен. Склопеността на първия дървесен етаж е 6, Съставът на първия дървесен етаж включва основно космат дъб /Quercus pubescens/ с участие 5 и мъждрян /Fraxinus ornus/, чието участие е 1. Средната възраст на основния дървесен вид е около 30 години. Горите са стопанисвани издънково, с малък период между отделните главни сечи. Липсват стари единични дървета и стари гори, като при промяна в стопанисването ще се възстанови и ще се подобри горското местообитание. В тревния етаж от характерните видове са установени: ежова главица /Dactylis glomerata/, /Brachypodium pinnatum/, власатка /Festuca heterophylla/. От храстовите видове се срещат: люляк /Syringa vulgaris/, келяв габър /Carpinus orientalis/.

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; Среща се в селата Божевци и Стара река. В първият дървесен етаж съдоминанти са зимен дъб /Quercus petraea/, благун /Quercus frainetto/ и цер /Quercus cerris/, като участието им е по-голямо от 6. Склопенността на първия етаж е 7, етаж от храсти не се формира. С по-малко участие е габър /Carpinus betulus/, а единично се среща и череша /Prunus avium/. Средната възраст на основния дървесен вид е около 60 години, което е малко под прага за благоприятно състояние за този тип местообитание. Често се срещат ежова главица /Dactylis glomerata/, горска млечка /Euphorbia amygdaloides/, /Physospermum cornubiense/, еньовче /Galium pseudoaristatum/ и др.

И местообитанията на следните видове:

Бозайници

*Кафява мечка /Ursus arctos/ на територията на защитена зона „Твърдишка планина“ има наблюдения на следи и на индивиди от вида мечка, но не са констатирани бърлоги. Вида използва тези гори и територии за храна и миграция. Поради липсата на стари гори и места за бърлоги в някои землища на селата от община Сливен вида не е често срещан и постоянно присъстващ в тези райони.

*Европейски вълк /Canis lupus/ - В дивата природа основно се храни с дребни гризачи, зайци, елени, сърни и други бозайници. Липсва достатъчно дълъг мониторинг за вида в защитената зона, има наблюдения на индивиди, следи и екскременти, няма точни местоположения на съществуващи двойки, както и на зимните глутници, численост и др. По-подробна информация може да се намери при извършване на мониторинга на вида заложен в горскостопанските планове на горските стопанства.

Пъстър пор /Vormela peregusna/ - непроучен достатъчно вид, който е с по-скрит начин на живот. Зоната в голямата си част е покрита с горски масиви, които не са подходящо местообитание за вида. Възможно да се срещне в южните части на зоната, при открити пасища в близост и до водни площи. Необходим е качествен и обстоен мониторинг за вида през размножителния период, за да се установи неговото присъствие с точно местоположение. Рядък вид, защитен и включен в Червената книга на България.

Видра /Lutra lutra/ - Среща се в защитената зона на някои по-големи реки в южната част. Видрата използва като хранителен ресурс предимно видове с воден или полу воден начин на живот. Състоянието на вида в зоната е незадоволително, но е естествено – липсва богата хранителна база и има планинския тип реки с каменисти дъна, бързи течения и непостоянни водни нива.

Голям нощник /Myotis myotis/ - Един от нашите най-едри прилепи. Образува многочислени, шумни, летни колонии в пещери. Няма достатъчно данни и продължителен мониторинг на вида в зоната, не са установени находища за зимуване. В зоната е установен вида само с едно лятно находище в най-западната част на ЗЗ „Твърдишка планина“. В района на община Сливен вида не е установяван в зоната, възможно е да се срещне при миграция или временни убежища, както и по време на хранене.

Дългоух нощник /Myotis bechsteinii/ Видът живее в хралупи на стари дървета. Средно за зоната са установени 12 дървета във фаза на старост на 1 ha. В зоната при картирането на вида 2012 г. са констатирани 2 находища, няма данни за размножение на вида в зоната.

Трицветен нощник /Myotis emarginatus/ е вид дребен бозайник . Видът е със статут на уязвим в България, включен в Червената книга и в Закона за биологичното разнообразие. Дължи името си на характерната окраска на гърба, покрит с трицветни косми - сиви в основата, жълтеникави в средата и тъмнокафяви по върховете. За убежища използва пещери и подпокривни пространства. Установени са общо 3 находища в ЗЗ „Твърдишка планина“.

Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/ Най-едрият наш подковонос. Окраската на козината е от сива до черевникавокафява, кремава на коремната страна. Социален вид. През лятото заселва плитки пещери, скални струпвания, настанява се под покриви, в запустели сгради, руини, изкуствени галерии. през зимата, при меко време, се храни около входа на пещерата. В ЗЗ „Твърдишка планина“ има установени 4 находища, като на територията на Община Сливен не попада нито едно, при теренните проучвания 2012 г. Необходими са по-дълги и целенасочени проучвания за вида в зоната, за да се определи точното местоположение, както и целевите местообитания за опазването му.

Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/ най-малкия от европейските подковоноси. Козината е сивокафява отгоре и сивкавобелезникава отдолу. Пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Полетът е сравнително бавен, но много маневрен, на около 2 - 5 метра над земята. Ловува близо до убежища, около гори, техни окрайнини, храсталаци, речни брегове, обрасли с растителност, над самата вода, около скали в карстови местности. В защитената зона има картирани 13 находища през 2012 г., в Община Сливен може да се срещне в района на с. Божевци.

Южен подковонос /Rhinolophus euryale/ Среден по размери подковонос. Основата на космите - светлосива. Крилата са широки. Формира летни размножителни колонии. Много по-социален от големия и малкия подковоноси. Понякога образува самостоятелни колонии в пещерите от 50 - 300 индивида. Често съжителства с други пещерни видове прилепи. През зимата се среща в смесени колонии, най-често с подковоноса на Блази и подконовоноса на Мехели и по-рядко с големия подковонос. През 2012 г. експертите са установили едно находище, в района на община Сливен може да се срещне по селата Божевци, Изгрев.

Широкоух прилеп /Barbastella barbastellus/ рядък вид. Обитава обикновено гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства. Няма достатъчно данни от мониторинга на вида, установено е едно находище през картирането 2012 г.

Земноводни и влечуги

Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/, Голям гребенест тритон /Triturus karelini/, Пъстър смок /Elaphe sauromates/, Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/, Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/, Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/

Риби

Балкански щипок /Sabanejewia aurata/, Европейска горчивка /Rhodeus amarus/, Черна (балканска) мряна /Barbus meridionalis/, Главоч /Cottus gobio/, Маришка мряна /Barbus cyclolepis/, Малка кротушка /Romanogobio uranoscopus/;

Безгръбначни

*Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/, Бръмбар рогач /Lucanus cervus/, Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/, Буков сечко /Morimus funereus/, *Алпийска розалия /Rosalia alpina/, *Четириточкова меча пеперуда /Euplagia quadripunctaria/, Еуфидриас /Euphydryas aurinia/, Полиоматус /Polyommatus eroides/, Кордулегастер (Балканско воденичарче) /Cordulegaster heros/, Обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/, Бисерна мида /Unio crassus/.

Птиците, които могат да се срещнат в защитената зона са много: черен щъркел /Ciconia nigra/, бял щъркел /Ciconia ciconia/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, черен кълвач /Dryocopus martius/, сив кълвач /Picus canus/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, осояд /Pernis apivorus/, обикновен мишелов /Buteo buteo/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, скален орел /Aquila chrysaetos/, малък креслив орел /Aquila pomarina/, малък орел /Hieraetus pennatus/, голям ястреб /Accipiter gentilis/, малък ястреб /Accipiter nisus/, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, гълъб хралупар /Columba oenas/, червеногуша мухоловка /Ficedula parva/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, горски бекас /Scolopax rusticola/, совоподобни, пойни и др. Част от тях са редки за България като са включени в различни нормативни документи за защита и опазване. Тук са включени няколко вида от по-интересните за ЗЗ “Твърдишка планина“:

Белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/ рядък и защитен вид, включен в Закона за биологичното разнообразие. Подвида южен белогръб кълвач е сред най-малко проучените и най-застрашени подвидове на вида в световен план. Той е “среден на ръст” – достига 25 см. Размахът на крилата му е 39 см. Мъжките от нашия подвид са с характерно “зебровидно”, непрекъснато от бяла лента оперение по гърба. Челото им е белезникаво, а основната част от главата е червена. Плещите на белогърбите кълвачи са черни. Женските се отличават от половинките си по липсата на червените “шапки”. Труден е за изучаване, тъй като сам решава дали и кога да се покаже. Не обича да се обажда, дори и „песните“ през гнездовия сезон са кратки. В ЗЗ „Твърдишка планина“ се среща в няколко горски територии, като основно живее в стари букови, дъбови и рядко в иглолистни гори. Необходимо е да се провежда редовен мониторинг и в горските отдели, където е установен като гнездящ вид да не се планират сечи /дори и санитарни/, а да се оставя по-голям запас на суха стояща и паднала дървесина.

Черен кълвач /Dryocopus martius/ Най-големият кълвач в България. Оперението му е изцяло черно, с изключение на главата. При мъжките челото и темето са червени, докато при женските само задната част на темето е червена. Обитава стари широколистни (особено букови), смесени и иглолистни гори. Природозащитен статус уязвим. Рядък вид за България и за защитената зона. Среща се в няколко горски отдела, където трябва да се опазват хралупестите дървета и да не се води сеч с интензивност над 15%.

Червеногуша мухоловка /Ficedula parva/ Много рядък вид врабчоподобна птица у нас. Включена в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в новата Червена книга на България. Гнезди в спорадично в стари букови гори, главно в Стара планина. На територията на ТП ДГС Твърдица е установена да гнезди рядко в стари букови и буково-габърови гори, най-вече между 800 и 1550 м.

Горски бекас /Scolopax rusticola/ У нас е много рядък гнездещ вид, разпространен главно в Рила,Пирин, Родопите и Стара планина, по-рядко –и в Странджа. През последните 50 години е драстично намалял у нас както като гнездещ, така и като мигриращ вид. Гнезди в най-разнообразни видове горски местообитания. Включен в „Червена книга на България. На територията на ТП ДГС Твърдица е регистриран през гнездовия период.

Осояд /Pernis apivorus/ Обитава разнообразни стари гори, най-често дъбови и букови в съседство с поляни и ливади. Среща се от 0 м.н.в до около 1800 м.н.в. Гнездото е добре скрито в основата на страничен клон на височина 10-20 м. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България”. На територията на защитената зона е установен.

Голям ястреб /Accipiter gentilis/ Рядък вид, включен в Червената книга на България. Гнезди в разнообразни гори, както в планините така и в равнини, включително и в иглолистни и тополови горски култури. Предпочита дъбови и крайречни гори. Храни се основно с птици. На територията на ТП ДГС Твърдица гнезди успешно.

Горска улулица /Strix aluco/ Незастрашен, ловува нощем. Гнезди в хралупи в разнообразни местообитания, основно в широколистни гори, смесени гори, иглолистни гори и алувиални и много влажни гори и храсталаци. Горската улулица е постоянна птица. През деня стои неподвижно по отворите на хралупи.

Цели:

1. опазване и поддържане на типовете природни местообитания и видове, техните популации и разпространение в границите на зоната, за постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние в съответните биогеографски региони;
2. подобряване на структурата и функциите на природни местообитания с кодове 6210 (*важни местообитания на орхидеи), 62A0, 9180* и 91M0 в двата биогеографски региона;
3. подобряване на структурата и функциите на природни местообитания с кодове 9130 и 9530* в частта от защитената зона, попадаща в Алпийския биогеографски регион;
4. подобряване на структурата и функциите на природни местообитания с кодове 91AA* и 91G0* в частта от защитената зона, попадаща в Континенталния биогеографски регион;
5. подобряване на местообитанията на вида Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) в двата биогеографски региона;
6. подобряване на местообитанията на вида Южен подковонос (Rhinolophus euryale) в частта от защитената зона, попадаща в Алпийския биогеографски регион;
7. подобряване на местообитанията на видовете Дългоух нощник (Myotis bechsteinii), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) в частта от защитената зона, попадаща в Континенталния биогеографски регион;
8. при необходимост подобряване на състоянието или възстановяване на типове природни местообитания, видове и техни популации;
9. поддържане на свързаността на местообитанията на приоритетните за опазване видове *Кафява мечка (Ursus arctos) и *Европейски вълк (Canis lupus).

В границите на защитената зона се забранява:

1. провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища и регламентираните за това места;
2. движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
3. промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери, при ползването на земеделските земи като такива;
4. разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои, както и в случаите на реализиране на допустими планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
5. премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
6. употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
7. употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери, изоставени орни земи и горски територии, както и на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба в тези територии, освен при каламитет, епифитотия или при прилагане на селективни методи за борба с инвазивни чужди видове; забраната не се прилага в границите на горски разсадници;
8. използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
9. използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
10. палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
11. палене на огън, благоустрояване, електрифициране, извършване на стопанска и спортна дейност в неблагоустроените пещери и на входовете им, както и чупене, повреждане, събиране или преместване на скални и пещерни образувания, преграждане на входовете или на отделни техни галерии по начин, възпрепятстващ преминаването на видовете прилепи, предмет на опазване;
12. провеждане на спелеоложки проучвания през размножителния период на прилепите – 1 март до 30 юни;
13. добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
14. паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост;
15. изграждане на нови пътища от втори и по-висок клас без обезпечаване изграждането на съответна зелена инфраструктура за преминаване на мечки и други животни.

ЗАПЛАХИ: Природни нарушения (ветровали, снеговали, пожари) или каламитети. Маркиране и сеч на биотопна дървесина (стояща и лежаща мъртва дървесина). Извеждане на сечи в буферните зони около постоянните водни течения и/или на границата с открити площи. Лесовъдски мероприятия нарушаващи режима на защитените територии и защитените зони. Намаляване на лесистостта и склопеността в насажденията. Нарушаване на видовото, възрастовото и структурното разнообразие в насажденията. Унищожаване на горите във фаза на старост. Сеч на дървета в земеделски имоти. Разораване на пасища. Бракониерство. Отравяне на хищни птици и бозайници с пестициди и други отровни вещества.

Източник на информация и снимки: Национален информационен портал Натура 2000 http://natura2000.moew.government.bg, Регистър Защитени зони към ИАОС http://eea.government.bg/zpo , Птиците в България www.birdsinbulgaria.org, Информационна система https://smartbirds.org/, Доклад на ДГС Твърдица https://uidp-sliven.com/files/etc/file5ec7ad2c1aae0_21.05.20-Doklad-GVKS-DGS-Tvardica-draft.pdf, Българска фондация биоразнообразие https://biodiversity.bg/bg/Belogryb-kylvach.c219