Архитектурни и културни забележителности
Внушителни и легендарни са символите на Сливен – Сините камъни, Стария бряст, паметникът на Хаджи Димитър, на 7-ми конен полк – “Орлето”, градският часовник, фабриката на Добри Желязков, Чинтуловите песни… Символи, обединяващи предприемчивия дух, бунтовния плам, будителския порив. Дори и за гостите на града, които не познават българската история, те придобиват смисъл, защото това не са застинали късчета история, а част от съвременната атмосфера на града. В Сливен си дават среща историята и традицията със съвременната динамика и многообразие – съчетание, в което се крие неповторимото очарование на града под Сините камъни, "…града, събрал ведно старо и ново, калдъръм и асфалт, старинен чардак и днешна многоетажност, …събрал не само ветрове и реки ведно (оттам и името му), а събрал минало с настояще, днешна радост с минала мъка.”
(Дамян Дамянов)
СИНИТЕ КАМЪНИ
“Над всичко е лазурно-матовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинският колорит на дните ни, от първия до последния.”
(Константин Константинов)
“Сливен има много символи. Може би най-прочутият сред българите са Сините камъни. След пролетен дъжд, когато въздухът е бистър и слънчев, те сияят в теменуженото над града. Морскосини са в зноен летен ден. Сиви, смръщени и някак корави са наесен, когато прочутият вятър подгонва облаците над тях и те като бели стада ги преливат, сурват се надолу сякаш в чаша на огромен водопад…”
(Дамян Дамянов)
СТАРИЯТ БРЯСТ
“Старият бряст. Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите-юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат.”
(Дамян Дамянов)
ПАМЕТНИКЪТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР
Не можем да си представим Сливен без присъствието на легендарния войвода Хаджи Димитър на централния сливенски площад. Един от неотменните символи на града, паметникът е свидетелство за славния подвиг и народната признателност. Неговият архитект е Юрдан Юрданов, а скулпторът Стефан Пейчев сътворява фигурата на Хаджи Димитър, както и 5 от бюстовете на видни сливенски възрожденци на същия паметник. Останалите 3 бюста са дело на Васил Вичев, Димитър Гаджалов, Янко Павлов. Петър Дамянов и Стефан Павлов са автори на другите релефи на паметника.
Паметникът на Хаджи Димитър е официално открит на 8 ноември 1935 г. “благодарение на щедрите дарения на някои сливенски граждани и фирми, на сливенските кооперации, Популярна банка, както и на църквата “Свети Димитър”, Общината, Държавата и сливенските културни дружби в София и Бургас, също благодарение на учениците от цяла България…” През 1993–94 г. със средства на Сливенската община паметникът е основно реставриран.
При откриването на паметника през 1935 г. за пореден път се подчертават патриотичните заслуги и жертвения влог на Хаджи Димитър и Сливен за събуждането на народната свяст и порива към свободата:
“В тоя момент ние сме пред един паметник, пред един внушителен белег на признателност към делото и саможертвата на легендарния герой Хаджи Димитър Асенов, който преди 67 години сложи своята глава за свободата на българския народ.”
“Хаджи Димитър Асенов е сливенски гражданин, но той не принадлежи само на Сливен, той е на България и всеки кът от българската земя го счита за свой герой. Сливенци могат да бъдат горди, че техният исторически град е дал великан, признат от цял народ, великан, за когото песни се пеят, за когото историята легенди разказва и чието име се носи от поколение на поколение като същинска легенда.”
ПАМЕТНИКЪТ НА 7-МИ КОНЕН ПОЛК – "ОРЛЕТО"
Един от символите на Сливен е паметникът, посветен на славния Сливенски седми конен полк, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Рядко се случва паметник да бъде наричан с умалително име. Но в Сливен “Орлето” се знае от всички.
Автори на паметника са скулпторът Никола Димитров и фотографът Панайот Ципаранов. Изграден по същество като дарение от сливенските граждани, през 1996 г. паметникът е обновен с крупни дарения от Националния дарителски фонд “13 века България”, от Общински съвет - Сливен, от командването на Трета армия и от клуб “Отворено общество” – Сливен.
Надписът на плочата на гърба на паметника с малко думи изключително изразително говори и за полка, и за подвига, и за признателността:
“1912 – 1918
Конници – хала от цвил, звон,
Ура, тропот и трясък…
Подвиг славен
От саблен блясък! Поклон!
5 офицери, 5 подофицери и 82 конници
Чорлу, Букова глава, Лерин, Върбени
Баница, Томорос, Охрид, Ресен.
7 к. форм. Добрич 1.8.1901 г.
разф. Сливен 1.3.1928 г.
съгр. 1928 г. от скулптора Н. Димитров”
ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК
Строителството на новия Общински дом, над който се извисява часовниковата кула, завършва през 1936 година. Три години по-късно в кулата са настанени механичното сърце и кръглоликият циферблат на градския часовник. И днес тя отмерва часовете и ни подсеща за приемствеността, но и за необратимостта на отминаващото време. Градският часовник вече повече от 60 години отмерва личното и общественото време на сливенци.
ФАБРИКАТА НА ДОБРИ ЖЕЛЯЗКОВ
Още през 18-ти и началото на 19-ти век вълнено-текстилното производство на Сливен е широко известно в пределите на Турската империя. Обилната планинска вода, силно развитото овцевъдство в района и новите парично-стокови отношения в Турция обуславят развитието на характерния за Сливен занаят – абаджийството.
Напуснал Сливен при масовото преселване на сливенци в Русия след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Добри Желязков се установява в Екатеринослав, където се запознава с развитието на текстилната промишленост в Русия. Там снема модели от станове, чекръци, дараци, купува някои и през 1834 г. след завръщането си в Сливен изгражда специализирана работилница за производство на вълнени тъкани с манифактурно разпределение на труда.
Качеството и вида на произведеното от Добри Желязков сукно предизвиква интереса на турската администрация. В него тя вижда възможност за намаляване на вноса от чужбина. Добри Желязков е повикан с изработени от него мостри пред султана. Те са одобрени и с известния султански ферман от 1836 г. е възложено изработването на платове от представените образци при оказване на пълно съдействие на Добри Желязков. Във фермана е посочено: “Такива лица, находящи се в империята ми като него, са заслужили моето имперско благоволение”.
ЧИНТУЛОВИТЕ ПЕСНИ
Сливен е родният град на родолюбеца Добри Чинтулов (1822–1886), народен учител и поет, автор на революционни песни, които вдъхновяват народа в борбата му срещу поробителя. Песни, вълнуващи и до днес като израз на народностната гордост и свободолюбие.
“Символ на Сливен са, ако приемете, и песните на Добри Чинтулов. Особено когато в зашуменото дворче на неговата къща, в деня на Даскал Добри – тъй го наричал народът, цигулка или тръба звънко извиси мелодията на “Къде си вярна ти любов народна…”, а сърцето ви заповтаря верните думи, дето могат да се кажат само с тия звукове. Идеите на Чинтулов дотолкова са се сраснали с нашето съзнание, че в герба на Сливен неговият млад юнак зове с тръба братята си, препуснал вихром коня над стенещия Балкан”
(Дамян Дамянов)
ГРАД НА ДУХОВНОСТТА
Културното наследство намира продължение в живота на днешния Сливен. Тук работят три държавни културни института – Драматичен театър, Куклен театър и Национален музей на текстилната индустрия, а също и редица общински Културни институти. Историческият музей съхранява над 80 000 експоната. Художествената галерия притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6000 творби и 3 постоянни експозиции. Регионалната библиотека разполага с уникален многоотраслов фонд, наброяващ над 265 000 библиотечни единици. Образцовото народно читалище “Зора” е най-старият културен институт в общината. В него функционират най-старата и най-голяма читалищна библиотека с над 125 000 тома литература, ценна колекция от старопечатни книги и периодика от Освобождението; Детска школа по изкуствата; хор “Добри Чинтулов”, носител на много награди от български и чуждестранни конкурси. В културния живот на града важно място заемат също Симфоничният оркестър и Ансамбълът за народни песни и танци. Клубът на дейците на културата е притегателен център за професионално-творческите сдружения. На територията на общината работят още 51 читалища (Читалища в Община Сливен), 13 от които са в град Сливен, както и много колективи за любителско творчество.
На територията на Община Сливен има регистрирани 475 паметника на културата, от които 84 - археологически, 90 исторически и над 300 архитектурни. Двадесет са със статут на национални паметници, а девет от тях са в град Сливен. Сред най-посещаваните са Музеят на текстилната индустрия, Музеят на сливенския бит, къщата на Хаджи Димитър, Художествената галерия, църквите “Св. София” и “Св. Димитър”.
В Сливен се провеждат Международен детски танцов фолклорен фестивал, Национален фестивал на детската книга, фолклорните събори “Празник на маскарадните игри”, “На събор край Тунджа”, “Кермен”, “Зимни празници – Мечкарево”, Национален събор на каракачаните, Есенен театрален салон, фестивал на изкуствата „Магията на вятъра” и др. /виж Културни календари, афиши/. От 2010 година в Сливен е домакин и на «София филм фест».
Младите хора в Сливен имат възможност да получат образование в 30 училища, между които Гимназия с преподаване на западни езици, Природо-математическа гимназия, Хуманитарна гимназия, 7 професионални гимназии (по текстил, строителство, обществено хранене, икономика, електротехника, механотехника, химични технологии, по транспорт и машиностроене).
В града се обучават над 2300 студенти – в Инженерно-педагогическия факултет – филиал на Технически университет София, Техническия колеж, Медицинския колеж, Бургаския свободен университет (изнесено обучение в Сливен), Центъра за обучение към Великотърновския университет, Локалния център за дистанционно обучение към Технически университет Варна.