Въздух
Национална автоматична система за контрол качеството на въздуха
Норми за опазване на човешкото здраве, съгласно екологичното законодателство
Полезни връзки:
Публичен регистър на автоматични измервателни станции за мониторинг на КАВ
Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители /ЕРИПЗ/
СЗО-Замърсяване на въздуха - здравето ни все още не е достатъчно защитено
Чудото-чист въздух
[ Дата на публикуване: 10 май 2019 г., 12:55:07, размер на файла: 330.96kB ]
Анализ на чистотата на атмосферния въздух в гр. Сливен, период 2008-2018 г.
[ Дата на публикуване: 25 февруари 2019 г., 09:19:22, размер на файла: 318.12kB ]
Протокол от Програмния съвет за управление и оценка на качеството на атмосферния въздух, 14.02.2019 г.
[ Дата на публикуване: 25 февруари 2019 г., 09:19:35, размер на файла: 143.62kB ]
Какво показва и как се изчислява индексът за чистота на въздуха
[ Дата на публикуване: 16 ноември 2018 г., 13:38:54, размер на файла: 76.29kB ]
Данните от АИС Сливен постъпват в реално време в Регионалната база данни за КАВ на РИОСВ-Стара Загора (респективно, националната база данни за КАВ в ИАОС) и са предварителни. След проверка за достоверност и верифицирането им, окончателните данни се публикуват в тримесечните бюлетини, издавани от РИОСВ/ИАОС.
Национална автоматична система за контрол качеството на въздуха
Националната система за мониторинг на околната среда извършва оценка на качеството на атмосферния въздух върху територията на страната, разделена на 6 Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) – агломерации София, Пловдив, Варна, Северен, Югозападен и Югоизточен. Община Сливен е включена в РОУКАВ "Югоизточен" и е посочена като зона /териториална единица с превишаване нормите за показател: фини прахови частици (ФПЧ10).
Дейността на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух се регламентира със Заповед на министъра на околната среда и водите № РД 66/28.01.2013 г., в т.ч. брой, вид на пунктовете, контролирани атмосферни замърсители, методи и средства за измерване.
Към 2016 г. Националната система за контрол на КАВ се състои от следните пунктове:
- 30 стационарни автоматични измервателни станции (АИС);
- 4 АИС за мониторинг на КАВ в горски екосистеми (Рожен, Юндола, Витиня и Старо Оряхово);
- 5 ДОАС системи (Differential Optical Absorption Spectroscopy), разположени в градовете Свищов, Никопол, Силистра, Бургас и с. Ръжена;
- 9 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ;
- 6 броя мобилни автоматични станции (МАС), включени към регионалните лаборатории в София, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Варна и Русе.
В Националната система за мониторинг на КАВ ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ): фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Допълнително, според характера и източниците на емисии в отделни райони от територията на страната се контролират специфичните показатели: амоняк, аерозоли на сярна киселина, толуен, ксилен, стирен, серовъглерод, сероводород, метан и неметанови въглеводороди, както и някои други специфични замърсители. Контролират се и следните метеорологични параметри: скорост и посока на вятъра, атмосферно налягане, обща слънчева радиация, влажност и температура на въздуха.
Всички автоматични станции (АИС и ДОАС) работят в непрекъснат режим на работа (24 часа), като данните за КАВ от тях постъпват в реално време в съответните регионални диспечерски пунктове (РДП), регионални бази данни към съответната РИОСВ, след което се прехвърлят в централния диспечерски пункт (ЦДП) в ИАОС в Националната база данни за КАВ.
Възможности на системата за контрол качеството на атмосферния въздух:
- Определяне нивото на замърсяване на атмосферния въздух;
- Определяне посоката на евентуалните източници на замърсяване на въздуха;
- Прогнозиране качеството на атмосферния въздух на база на достоверна информация, събрана за дълъг период от време;
- Предоставяне на компетентните органи на достоверна информация за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.
Пределно допустими концентрации
Качеството на атмосферния въздух се оценява чрез пределно допустими концентрации (ПДК) на вредните вещества в атмосферния въздух, регистрирани за определен период от време (1ч, 8ч, 24ч, 1 год.). Те не трябва да оказват нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху организма на човека и околната среда.
ПДК на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух регламентирани от Наредба №12 от 15.07.2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (ДВ, бр.58/2010г.)
ПДК на сероводород, фенол, хлор, хлороводород, циановодород и фосген се регламентират от Наредба № 14/2002 г. на Министерство на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването.
Предоставяне на информация за качеството на атмосферния въздух на локално ниво
МОСВ е изготвило "Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове и показатели", която регламентира реда и начините за предоставяне информация на населението при превишаване на установените с Наредба №12 от 15.07.2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (ДВ, бр.58/2010г.)
Съгласно изискванията на инструкцията в случай на превишаване на установените алармени прагове и показатели, не по-късно от 60 минути от момента на отчитане на третата надпрагова средночасова концентрация на серен или азотен диоксид РИОСВ уведомяват обществеността.
Информацията, която се изпраща на ведомствата, организациите и средствата за масово осведомяване в случаите на превишаване на установените алармени прагове и показатели дава възможност за своевременно уведомяване на населението, а също така съдържа и информация за събитието, здравен риск и предпазни мерки, които следва да бъдат предприети от засегнатите чувствителни групи от населението.
АИС Сливен
РИОСВ – Стара Загора следи качеството на атмосферния въздух на територията на Община Сливен в един пункта, който са част от Националната система за мониторинг на околната среда:
Пункт – АИС "Сливен"
Автоматичната станция е разположена в района на Бургаско шосе, в непосредствена близост до оживено кръстовище до жилищни блокове. Тя е с непрекъснат режим на работа (24 часа), извършват се измервания на всеки 15 минути, а получените резултати се осредняват на един час съгласно изискванията на нормативната база. Регистрираните концентрации на показателя ФПЧ10 от АИС, чрез система за пренос на данни в реално време постъпват в регионален диспечерски пункт в РИОСВ Стара Загора и в централния диспечерски пункт в ИАОС София, където се намира Националната база данни за КАВ. АИС Сливен е класифицирана като градски фонов пункт, съгласно Заповед № РД – 1088/20.12.2010 г. на Министъра на околната среда и водите. Обхватът на Пункта за мониторинг 100 м. – 2 км. Контролирани замърсители – серен диоксид и фини прахови частици под 10 микрометъра; Стандартен набор от метеорологични параметри - скорост и посока на вятъра, температура, налягане, слънчево греене, влажност.
Данните от АИС Сливен постъпват в реално време в Регионалната база данни за КАВ на РИОСВ-Стара Загора (респективно, националната база данни за КАВ в ИАОС) и са предварителни. След проверка за достоверност и верифицирането им, окончателните данни се публикуват в тримесечните бюлетини, издавани от РИОСВ/ИАОС.
Обща характеристика на контролираните замърсители
Серен диоксид (SO2)
Източници: SO2 oт антропогенната дейност е резултат от изгарянето на изкопаеми горива (въглища и тежки горива, горива за МПС) и топене на серосъдържащи руди. Вулканите и океаните са основният естествен източник на SO2. След като се емитира в атмосферата, SO2 по-нататък се окислява до сулфати и сярна киселина, образуващи аерозол, който често се свързва с други замърсители в капчици или твърди частици с твърде различни размери. SO2 и продуктите от неговото окисление се премахват от атмосферата чрез мокро и сухо отлагане. Въпреки тези процеси SO2 може да бъде пренасян на огромни разстояния, и така води до трансгранично замърсяване.
Фоново ниво: Концентрациите на SO2 в отдалечени райони (твърде далеч от всякакви източници) варира до 10 ήg/m3 (24-часова средна), но са под 2 ήg/m3, ако периодът на осредняване е една година. Колебанията между различните години се дължат главно на климатичните условия.
Влияние върху човешкото здраве: SO2 при вдишване e краткосрочен дразнител и високите концентрации могат да причинят трудности в дишането у хора, изложени на влиянието му. Страдащите от астма и хронични заболявания на белите дробове са особено чувствителни към вредното влияние на SO2 и той, според диапазона на концентрациите, появяващи се по време на екстремни случаи на замърсяване, може да предизвика пристъпи на астма.
Влияние върху околната среда: SO2 влияе директно на растителността чрез поглъщането му от надземните части на растенията; директните ефекти върху листата се обуславят главно от концентрациите във въздуха. В зависимост от погълнатото количество SO2 на единица време, в тъканта на растенията протичат различни видове биохимични и физиологични ефекти. По-ниските растения (напр. лишеи и мъхове) са особено чувствителни към SO2. Някои растения могат да се възстановят през периодите, когато няма замърсяване.
Влияние върху материални обекти: Щетите върху материални обекти и паметници на културното наследство са процес, обусловен от метеорологични параметри и замърсители на въздуха (предимно). Има няколко начина, чрез които емисиите на SO2 могат да допринесат за корозията на материалите: той лесно се натрупва по повърхностите и след това се превръща в сулфати; в атмосферния въздух SO2 се превръща отчасти в сулфатни частици, които могат да се отлагат по повърхности и също могат да доведат до корозия. И SO2, и сулфатните частици, са разтворими в дъждовните капки и така могат да увеличат киселинността та валежите и да ускорят корозията. При SO2 и NO2, а по-късно и при SO2 и O3, е било открито, че имат синергетичен корозионен ефект, усилващ корозионния ефект на SO2, допринасяйки до окисляването му до сулфат.
Фини прахови частици (ФПЧ)
Преносимите по въздуха суспендирани фини прахови частици са или с първичен, или с вторичен произход.
Източници: Първичните частици се емитират директно или чрез естествени, или чрез антропогенни процеси. Вторичните частици са главно с антропогенен произход и се образуват от SO2, NOХ и летливи органични съединения (ЛОС). Преобладават главно антропогенните източници. Най-важните от тях са транспортът, работещите на въглища и нефт електрически централи, горивните източници (промишлени и битови), прахта от неорганизираните емисии в промишлеността, товаренето/разтоварването на насипни материали, минното дело, предизвикваните от човека горски пожари и негоривните източници като строителство и каменодобив. Емисиите на прахови частици от сухопътния транспорт се причиняват от директните емисии от отработените газове на автомобилите, износването от гуми и спирачки и повторното суспендиране на прахта на пътя. Битовото изгаряне на въглища е типичен голям източник през зимните месеци. Друг източник са горските и селскостопански пожари (изгаряне на стърнища). Откритите полета пък са причина за емисии на разнасяна от вятъра прах от почвата. Най-важните източници от селскостопанските дейности са резултат от реакцията на амоняка със сярна и азотна киселини (продукти от изгарянето на изкопаеми горива). Получаващите се амониев сулфат и нитратни аерозоли могат да образуват един от важните компоненти в атмосферното замърсяване с ФПЧ10.
Основните природни източници на преносимите по въздуха частици в Европа са морските капки и повторната суспензия на почвата чрез вятъра. Важни природни източници освен това могат да бъдат също и прахта от Сахара и емисии от вулкани.
Фоново ниво и концентрации: Средногодишните концентрации на ФПЧ варират от 10 ήg/m3(отдалечени райони) до >100 ήg/m3 (градски промишлени райони).
Ефекти върху здравето на човека: ФПЧ не е единична субстанция, а е вид смес на замърсители с различни химични свойства и вариращи физични свойства като големина и повърхност, което оказва голямо влияние върху разпределението и отлагането в респираторния тракт. По оценки на различни проучвания има значителна зависимост между високите концентрации на ФПЧ и смъртността, постъпванията в болница с респираторни заболявания и човекодните с употреба на bronchodilator. Една друга хипотеза се опитва да свърже влиянието върху респираторния тракт със сърдечносъдовите ефекти. Предполага се, че киселинните частици с диаметър, по-малък от 100 nm, предизвикват възпаление на алвеолите, което води както до остри промени в способността за коагулация на кръвта, така и до освобождаване на медиатори, които са в състояние да предизвикат пристъпи на остри дихателни болести у чувствителните индивиди. Резултатът от промените в кръвта е повишена податливост у хората, изложени на влиянието, към остри пристъпи на сърдечносъдови заболявания, като при най-чувствителните индивиди влиянието е най-неблагоприятно.
Има някои причини, поради които се предполага, че по-малките фракции на ФПЧ са по-тясно свързани с много ефекти върху здравето. Частиците с диаметър под 10 ήm могат да преминават от другата страна на ларинкса и да навлизат в торакалните въздушни пътища у човека. Ефекти върху здравето възникват и при много ниски нива на концентрацията на PM, даже без видим праг.
Чувствителните подгрупи са възрастните, страдащите от кардио-респираторни заболявания и страдащите от астма от всички възрастови групи. Като правило за всички други, допълнително изложени на влиянието на прахови частици поради други причини (активни и пасивни пушачи, излагане, свързано с работата), се очаква рискът да е по-висок отколкото при другите.
Норми за опазване на човешкото здраве, съгласно екологичното законодателство
Норми за опазване на човешкото здраве, съгласно Приложение №1 на Наредба № 12 от 15. 07. 2010 г.за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (ДВ, бр.58/2010г.)
| ПОКАЗАТЕЛ | НОРМА | СТОЙНОСТ | ДОПУСТИМО ОТКЛОНЕНИЕ /ДО/ |
|---|---|---|---|
| SO2 | средночасова | 350 µg/m3 – да не се превишават повече от 24 пъти за една календарна година /КГ/ | 150 µg/m3 |
| средноденонощна | 125 µg/m3 – да не се превишават повече от 3 пъти за КГ | няма | |
| NO2 | средночасова | 200 µg/m3 – да не се превишават повече от 18 пъти за КГ | 50 % намаляващи линейно |
| средноденонощна | 40 µg/m3 | 50 % намаляващи линейно | |
| ФПЧ10 | средноденонощна | 50 µg/m3– да не се превишават повече от 35 пъти за КГ | 50 % |
| средногодишна | 40 µg/m3 | 20 % | |
| ФПЧ2,5 | средногодишна | 25 µg/m3 | 20 % – на 11.06.2008 г. намаляващи линейно |
| средногодишна | 20 µg/m3 | ||
| Олово | средногодишна | 0,5 µg/m3 | 100 % |
| Бензен | средногодишна | 5 µg/m3 | 100 % намаляващи линейно |
| Въглероден оксид | Максимална 8-часова средна стойност за денонощие | 10 µg/m3 | 60 % |
| Краткосрочна целева норма за озон | Максимална 8-часова средна стойност за денонощие | 120 µg/m3 – да не се превишават повече от 25 дни на КГ, осреднено за 3 г. | |
| Дългосрочна целева норма за озон | Максимална 8-часова средна стойност за денонощие | 120 µg/m3 |
Алармен праг за серен диоксид
| Показател | Период на измерване/осредняване | Алармен праг | Информационен праг |
|---|---|---|---|
| SO2 | Измерени през 3 последователни часа | 500 µg/m3 |
Мерки за предприемане при превишаване на алармените концентрации на атмосферните замърсители
Министерството на околната среда и водите утвърждава "Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове и показатели". При установено превишаване на алармения праг на серен диоксид или азотен диоксид РИОСВ – Стара Загора изпраща на съответните ведомства, организации и средства за масово осведомяване информация, съдържаща следните данни:
- дата и час на регистриране на превишението на пределно допустимата норма;
- прогноза относно очакваното изменение в нивото на замърсяване, причини за превишаването на пределно допустимите норми, засегнати географски области и времетраене на инцидента;
- чувствителни групи от населението;
- предпазни мерки, които следва да бъдат предприети от засегнатите чувствителни групи от населението.
Алармен праг
Нивото на концентрация на даден атмосферен замърсител, при което съществува риск за здравето на хората при кратковременна експозиция, при което трябва да се предприемат спешни мерки се определя като алармен праг. Определени са следните алармени прагове:
- Алармен праг за серен диоксид: 500 mg/m, измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по-малко от 100 km2или целия район или агломерация;
- Алармен праг за азотен диоксид: 400 mg/m3измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в даден цял район или агломерация;
- Алармен праг за озон: 240 mg/m3, определени като средна стойност за период от един час (средночасова стойност) измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в даден цял район или агломерация;.
При епизоди, в които се превишават алармените прагове следва да се предприемат следните мерки:
- да се избягват напрегнати физически дейности на открито. Определени замърсители добиват много високи стойности през обедните и следобедните часове;
- учителите трябва да отменят физкултурни занимания като бягане, футбол, баскетбол, или друг спорт на открито със занимания без състезателен характер или такива в закрити помещения или в класните стаи;
- да продължи престоя вътре в помещенията до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като се затварят плътно прозорците на стаите;
- да не се пуши и да се избягват помещения, в които пушенето е разрешено;
- да се избягва престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт, където отпадните газове от транспорта са масивни, както и присъствие в работни помещения с допълнителна експозиция на аерозоли, прахове и други дразнещи вещества;
- да се ограничават дейности, които произвеждат дразнещи носа, очите и белите дробове вещества като готвене, чистене, упражняване на неподходящо хоби;
- болни от коронарна болест трябва да избягват физически натоварвания на открито в дни с алармени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда;
- конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечносъдови заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, не съществуват.
