Централа

044/611 100

Предложения и сигнали

044/611 165

Защитени територии и Натура 2000


Защитена местност „Агликина поляна“

Агликина поляна е историческа местност разположена северозападно от Сливен. Представлява просторна поляна, заобиколена от вековна букова гора. Старопланинският проход Вратник се намира на около 1 – 2 km западно от това планинско пасище.
В българската история по време на османската власт тази местност е позната като сборно място на хайдутите Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните чети. Агликина поляна се свързва с името на легендарната Еленка войвода и с други бунтовници през 18 – 19 век. Споменава се в спомените на Панайот Хитов, в творчеството на Йордан Йовков и в хайдушките народни песни.

Местоположение: 42°48'57.0"N 26°08'50.3"E, намира се на 1020 м н.в.

Площ: 120.0 хектара


Документи за обявяване:
Заповед №2122 от 21.01.1964 г., бр. 6/1964 на Държавен вестник

Документи за промяна:
Прекатегоризация със Заповед №РД-856 от 18.09.2002 г., бр. 108/2002 на Държавен вестник

Цели на обявяване:
1. Опазване на вековна букова гора.

Режим на дейности:
1. Забранява се провеждането на сечи, освен санитарни и ландшафтни такива, с оглед подобряване санитарното и украсно значение на горите около тези обекти.
2. Забранява се пашата на добитък, през всяко време на годината.
3. Забранява се разкриването на кариери, вадене на пясък, къртене на камъни, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви действия, които загрозяват или нарушават природната обстановка около тях.


Поддържан резерват "Сини бряг"

Поддържан резерват “Сини Бряг” носи името на местността и е разположен е в землището на с. Божевци, общ. Сливен. Създаден е с цел запазване на вековната букова гора на възраст над 150 г. Резерватът е заобиколен от горски територии. Запазено биологично разнообразие без антропогенна намеса, като дълги години не са провеждани възобновителни сечи на територията му. Изключителна държавна собственост, попада в обхвата на ДГС Стара река. Заплахите са бракониерство, лов в резервата, както и интензивна сеч в съседните територии – ЗМ „Букова гора“.

Площ: 39,514 ха

Местоположение: 42.867450N, 26.041935E

Област: Сливен, Община: Сливен, Населено място: с. Божевци и с. Изгрев


Цели на обявяване:

1. Вековна букова гора

Документи за обявяване:
Заповед № 508 от 28.03.1968 г. на МГГП

Документи за промяна:
1. Прекатегоризация със Заповед № 374 от 15.10.1999 г., бр. 97/1999 на ДВ
2. Промяна в площта - актуализация със Заповед № РД-641 от 05.09.2006 г., бр. 85/2006 на ДВ
3. Приемане на План за управление със Заповед № РД-283 от 26.05.2016 г., бр. 48/2016 на ДВ

Контролен орган: РИОСВ-Стара Загора

Флора и Фауна /по Плана за управление/ Проучвания на флората и фауната датират от 2013-2014 г. по време на работата за изготвяне на плана за управлението му, преди тези години няма данни от теренни обходи за уточняване на видовия състав и популациите им.

Флора По данни от Плана за управление на резервата на негова територия се срещат 100 вида Висши растения. Над 80 % от територията е заета от букови гори /Fagus sylvatica/, други съпътстващи видове са дървовидна леска /Corylus colurna/, къпина /Rubus hirtus/, горска власатка /Festuca drymeja/, бреза, бряст, явор, шестил, габър и планински ясен. Други видове са повет, обикновена леска, бръшлян. На територията на резервата са установени 3 вида с консервационна значимост. Един вид – Atropa belladonna (Беладона , наричана още лудо биле или старо биле) е включен в Червения списък на висшите растения в България (Petrova & Vladimirov 2009), а в приложение 4 на Закона за биологичното разнообразие (2007) попадат Ruscus hypoglossum (подезичен залист) и Lilium martagon (петров кръст).
Във флората на резервата са установени 61 вида лечебни растения, от тях са картирани Sambucus racemosa (Червен бъз), Carpinus betulus (Обикновен габър), Geranium robertianum (Зловонен здравец), Mercurialis perennis (многогодишен пролез, горска живолина), Coryllus avellana (Обикновена леска), Galium odoratum (миризливо еньовче), Euphorbia amygdaloides (горска млечка), Polygonatum multiflorum (Многоцветна момкова сълза) и Acer platanoides (шестил).

Фауна – представена е от 7 вида земноводни, 8 вида влечуги, 11 вида наземни безгръбначни животни; 15 вида прилепи, както и 35 вида други бозайници; 63 вида птици.

Безгръбначната фауна на резерват „Сини бряг“ не е проучена. Като приоритетни за резервата се считат всички защитени, ендемични, реликтни и редки видове безгръбначни: Cordulegaster heros (Балканско воденичарче), Cerambyx cerdo (Голям сечко), Morimus funereus (Буков сечко), Rosalia alpina (Алпийска розалия), Lucanus cervus (Бръмбар рогач), Apatura iris (Ирисова апатура), Apatura metis (Южна лилава апатура), Erebia medusa (Кадифянка), Formica rufa (Червена горска мравка ) и други. От значение е изучаването на индикаторните видове бръмбари бегачи (Carabidae).
Земноводни и влечуги - Salamandra salamandra (Дъждовник), Bufo bufo (Кафява крастава жаба), Hyla arborea (Жаба дъвесница), Rana dalmatina (Дългокрака Горска жаба), Lacerta viridis (Зелен гущер), Zamenis longissimus (Смок мишкар). Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие като защитени на територията на цялата страна са включени установените дъждовник (Salamandra salamandra), жълтокомна бумка (Bombina variegate), кафява крастава жаба (Bufo bufo), дървесница (Hyla arborea) горска дългокрака жаба (Rana dalmatina) от земноводните, а от влечугите късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii), слепок /крехар/ (Anguis fragilis/colchica), зелен гущер (Lacerta viridis), стенен гущер (Podarcis muralis), смок мишкар (Zamenis longissimus), медянка (Coronella austriaca) и сива водна змия (Natrix tessellata). В Приложение 2 на ЗБР е жълтокоремна бумка (Bombina variegata).
Орнитофауна – От 63 вида птици, сигурно гнездящи са 29 от тях, а една е вероятно гнездящ. За 9 от установените видове се срещат в резервата само по време на миграция, зимуване или скитане. Като приоритетни за опазване видове птици в поддържан резерват „Сини бряг“ са определени 38 вида, от тях са малък ястреб /A. nisus/, скален орел /A. chrysaetos/, обикновен мишелов /B. buteo/, осояд /P. apivorus/, горска улулица /S. aluco/, горска дърволазка /C. familiaris/, гривяк /C. palumbus/, черен кълвач /D. martius/, полубеловрата мухоловка /F. semitorquata/, чухал /O. scops/, , горска зидарка /S. europaea/, папуняк /U. epops/. Екотонни видове са орехче /T. troglodytes/, сива мухоловка /M. striata/, малко белогушо коприварче /S. curruca/, голямо черноглаво коприварче /S. atricapilla/. Мигрираги видове са горски бекас /S. rusticola/, черен щъркел /C. ciconia/, пчелояд /M. apiaster/.
Бозайници – в резервата могат да се срещнат видовете – глиган, вълк, лисица, сърна, благороден елен, малка кафявозъбка, горска мишка, белозъбка, полевка, таралеж, заек, катерица, сънливец и др.
Прилепи – остроух нощник, голям нощник, дългопръст нощник, трицветен нощник, нощник на Бекщайн, малко кафяво прилепче, малък вечерник, прилепче на Натузий, широкоух прилеп.

Режимът е посочен в плана за управление, изготвен 2016 г. Това са:
1. Спазване на всички ограничения и забрани, действащи в момента на територията на резервата.
2. Съхраняване на естествените местообитания в непроменен вид.
3. Осигуряване на възможност за протичане на естествените сукцесионни изменения.
4. Контрол и ограничаване на извършваните горскостопански дейности в буферните територии.
5. Целенасочено оставяне на големи мъртви дървета (паднали и стоящи) с оглед поддържане на популациите на приоритетните видове, свързани с мъртвата дървесина.
6. Мониторинг върху състоянието на популациите на видовете
7. Извършване на дългосрочни и задълбочени проучвания върху флората и фауната в резервата, с цел допълване на видовете списъци и потенциално установяване на нови консервационно значими видове.


Резерват „Кутелка“ в ПП Сините камъни

Обявен за резерват през 1983 г. за опазване на вековни букови съобщества. В района на резерват Кутелка има множество ендемични видове растения и животни. Резерватът носи името на връх Кутелка, намиращ се в неговия обхват. Резерватът се намира на около 1000 м н.в. Върхът е на 1084 м н.в. Резерват „Кутелка” и прилежащите му територии попадат в границите на защитена зона по Директивата за местообитанията BG0000164 „Сините камъни”. Резерватът предоставя възможности за разгръщане на редица образователни и научно изследователски програми като мониторинг на приоритетни видове и местообитания, организиране на ученически, студентски и любителски експедиции с образователна цел, включване на любители в мониторинговите програми, подготовка на печатни материали за популяризиране стойността на резервата като ценен природен обект.

Площ: 645.1 хектара

Местоположение: ПП Сините камъни 42°43'28.8"N, 26°20'18.0"E

Област: Сливен, Община: Сливен, Населено място: гр. Сливен
Цели на обявяване:
1. Съобщества от мизийски бук
Документи за обявяване:
Заповед No.1253 от 22.12.1983 г., бр. 6/1984 на Държавен вестник
Документи за промяна:
Приемане на План за управление със Заповед No.РД-799 от 02.12.2015 г., бр. 100/2015 на Държавен вестник
Контролен орган: РИОСВ-Стара Загора

Флора

С най-големи площи в резервата и прилежащите му територии е установено местообитание 9150 Термофилни букови гори /Cephalanthero-Fagion/. То заема северните части на територията. Два вида са с незадоволително присъствие на територията на резервата - кутявка /Moehringia jankae/, пърчовка /Himantoglossum caprinum/. Като проблеми за оптималното ПС на природното местообитание са идентифицирани засилената антропогенна дейност, както и че насажденията извън резервата са сравнително млади и нямат необходимото количество мъртва дървесина. Пърчовката /Himantoglossum caprinum/ е безспорно най-атрактивния и с най-висока консервационна стойност растителен вид, сред обектите на картирането. За територията на резервата неговите местообитания са посочени в резултат от приложения индуктивен модел за установяване на подходящи местообитания за вида и са потенциални. Конкретните находища, в които е регистриран вида са извън резерватната територия. Най-близо разположено реално установено находище е в местн. Каракютюк, но и то е значително отдалечено от резервата и не може да се включи и в прилежащите територии. Общата оценка на природозащитното състояние на вида в защитената зона е неблагоприятно-незадоволително състояние. Видът е оценен с благоприятен ПС по параметрите за състоянието на популацията му (брой находища, численост/плътност на индивидите, съотношение генеративни-вегетативни екземпляри, заемана площ). Степента му на ПС намалява основно заради загуба на подходящи местообитания, в резултат от намаляване на площта на откритите местообитания в горите в зоната, заради липсата на паша или коситба и прогресивно обрастване на откритите площи с храсталаци от глог, хвойна и постепенно настаняване на дървесни видове. За янкиевата кутявка /Moehringia jankae/ в границите или в близост до резервата са посочени също само потенциални местообитания. Те са свързани със скалите в района на връх Голяма Чаталка. За този вид в защитена зона „Сините камъни” оптималните местообитания са по скалите в района на мест. Карандила. Видът е в благоприятно ПС в зоната.

Характерът на скалите в района (основно кварцпорфири, конгломерати със сложен състав и структура) създава условия в големите скални пукнатини да се настаняват отделни дървесни и храстови видове, като Fraxinus ornus, Syringa vulgaris, Carpinus orientalis, и тревни видове като Silene lerchenfelfiana, Silene saxifraga, Silene compacta, Solidago virga-aurea, Lerchenfeldia flexiosa, Seseli rigidum и др. Скалният масив Сините камъни е обособен като отделна хабитатна единица в Класификацията на Палеарктическите местообитания – „Сливенски сини скали“.

При проведените теренни проучвания на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” за първи път за защитената зона е установено и местообитание 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик. Природно местообитание 5130 в ЗЗ „Сините камъни” по всички показатели е оценено с благоприятно природозащитно състояние. То е разположено на територията на природен парк „Сините камъни” и резерват „Кутелка”. Вероятно поради това антропогенната дейност в него е силно ограничена – единствено преминаване на туристическа пътека през един от полигоните му. В полигоните му са установени популации на видове от семейство Orchidaceae, които придават консервационна значимост на местообитанието.

Общият брой на таксоните (видове и подвидове) наброява 483 вида. Това флористично разнообразие представлява 49% от флористичното разнообразие на съседните територии – ПП „Сините камъни”. Консервационно значими видове в резерват „Кутелка” са 27 вида, като 9 от тях са балкански ендемити. На територията на резервата се срещат 167 вида лечебни растения.

Видове на територията на резервата са: Обикновен анакамптис /Anacamptis pyramidalis/, Елвезиево кокиче /Galanthus elwesii/, Бодлив залист /Ruscus aculeatus L./, Салеп /Orchis sp. diversa/, Червен божур /Paeonia peregrina Mill./, Лечебна иглика /Primula veris L./, Лечебен ранилист /Stachys officinalis (L.) Trev/, Безстъблена решетка /Carlina acanthifolia All./, Лютикова тлъстига /Sedum acre L./, Минзухар /Crocus sp. div.–/, Петльово перо /Gladiolus sp. div./, Петров кръст /Lilium martagon L/, Медицинска момкова сълза /Polygonatum odoratum (Mill.)Druce/, Бодлив залист /Ruscus aculeatus L./, Обикновен синчец /Scila bifolia L./, Дактилориза /Dactylorhiza sp. Div/, Лечебна иглика /Primula veris L./, бръшлян /Hedera helix/, бял и жълт равнец /Achillea millefolium, Achillea clypeolata/, обикновена леска /Coryllus avellana/, прасковолистна камбанка /Campanula persicifolia/, пролетно секирче /Lathyrus vernus/, есенен мразовец /Colchicum autumnalе/ и други.

Фауна

Безгръбначни животни - Установени са 21 вида безгръбначни животни, като с най-широко разпространение и устойчиви популации се явява епигеобионтния вид мравка Formica pratensis, който е установен повсеместно в изследваната територия. ПП Сините камъни и резерват Кутелка са известни с много голямо разнообразие на пеперуди, срещат се и ендемични видове от тях.

Пеперуди – Червен аполон /Parnassius apollo/, Черен аполон /Parnassius mnemosyne/, пеперуда /Lycaena dispar/, пеперуда /Phengaris arion/, пеперуда /Eriogaster catax/, Тигров молец /Euplagia quadripunctaria/, пеперуда /Polyommatus eroides/, ирисова пеперуда /Apatura iris/, голяма тополова пеперуда /Limenitis populi/, пеперуда /Melitaea trivia/, пеперуда /Phengaris alcon/, пеперуда /Phengaris arion/, пеперуда /Scolitantides orion/, /Catopta thrips/.

Други - Голям сечко /Cerambyx cerdo/, обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/, бръмбар рогач /Lucanus cervus/, алпийска розалия /Rosalia alpina/, Бръмбар рогач /Lucanus cervus/.

Земноводни и влечуги – на територията на резервата са констатирани 10 вида земноводни и 12 вида влечуги. Това са – шипобедрена костенурка /Testudo graeaca/, шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/, горски гущер /Darevskia praticola/, южен гребенест тритон /Triturus karelinii/, жълтокоремна бумка /Bombina variegata/, късокрак гущер /Ablepharus kitaibelii/, източен слепок /Anguis colchica/, ивичест гущер /Lacerta trilineata/, зелен гущер /Lacerta viridis/, дъждовник /S. salamandra/, стенен гущер /P. muralis/, пепелянка /Vipera ammodytes/, смок мишкар /Z. longissimus/ и др.

Птици На територията на резервата са установени 85 вида. Част от тях са изчезнали – египетски лешояд /N. percnopterus/, брадат лешояд /Gypaetus barbatus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и др. Интересни видове, които се срещат на територията на резервата и в ПП Сините камъни са скален орел /Aquila chrysaetos/, сокол скитник /Falco peregrinus/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, обикновен мишелов /Buteo buteo/, черен щъркел /Ciconia nigra/, орел змияр /Circaetus gallicus/, гарван /Corvus corax/ В старите букови гори може да се срещнат и чуят видовете полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, черен кълвач /Dryocopus martius/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, голям пъстър кълвач /Dendrocopos major/, горска дърволазка /Certhia familiaris/, горска зидарка /Sitta europaea/, чинка /Fringilla coelebs/, орехче /Troglodytes troglodytes/, гривяк /Columba palumbus/, гълъб хралупар /Columba oenas/, както и нощни представители живеещи в хралупите на стари дървета – горска улулица /Strix aluco/, чухал /Otus scops/ и др. Районът е част от проект за възстановяване на популацията от белоглави лешояд /Gyps fulvus/ и черен лешояд /Aegypius monachus/ на места, където видът е изчезнал. Срещат се и много други видове характерни за района, които са описани в Плана за управление на Резервата.

Бозайници дива свиня /Sus scrofa/, дива котка /Felis silvestris/, сърна /Capreolus capreolus/, благороден елен /Cervus elaphus/ – рядко срещащ се, лисица /Vulpes vulpes/, чакал /Canis aureus/, вълк /Canis lupus/ – преминаващ през територията на резервата, таралеж /Erinaceus roumanicus/, къртица /Talpa europaea/, заек /Lepus capensis/, катерица /Sciurus vulgaris/, сънливци /Gliridae/. Семейство земеровки /Soricidae/ е представено от 6 вида от общо 7 в България. По два вида от кафявозъбките /Sorex/ и белозъбките /Crocidura/ се срещат на територията на резерват Кутелка. Едрите бозайници често стават жертва на бракониерски лов.

Прилепи голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/, голям нощник /Myotis myotis/, Plecotus austriacus, Barbastella barbastellus, Hypsugo savii, Pipistrellus pipistrellus. Важни местообитания за горско живеещите видове са старите гори (основно букови) в северната му и по-високопланинска част. Скалните масиви с цепки и ниши са подходящи за убежище на много видове през топлите сезони.

Режим на дейности:

1. В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

    • тяхната охрана;
    • посещения с научна цел;
    • преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;
    • събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;

Забранява се събирането на лечебни и други растения, дори за лични цели, лова, пашата, както и други дейности не разрешени по Плана за управлението му

Заплахи - Основните проблеми, установени при теренните проучвания са свързани с:

  • Антропогенно влияние главно в близост до границите на резервата;
  • Прояви на бракониерство – дива свиня, сърна. В рамките на резервата са регистрирани множество гилзи от патрони, вероятно от бракониерски лов на различен вид дивеч (птици и бозайници);
  • Безпокойство – навлизане в резервата извън утвърдените посетителски маршрути, палене на огън в границите на резервата;
  • Из резервата са регистрирани няколко огнища, които са потенциална заплаха за възникване на пожари;
  • Естествени причини – слаба репродуктвна способност за някои видове; обрастване на тревните съобщества с храстова растителност;
  • Необходимост от кадри и техника за охрана на резервата, вкл. пожарна охрана;
  • Необходимост от повишаване на интереса към защитената територия от страна на местното население – чрез образователни програми и информационни материали;
  • Необходимост от продължителни научни изследвания за оценка на състоянието на популациите на приоритетни видове и природозащитното състояние на природните местообитания.

Данните за флората и фауната са от Плана за управление на Резервата одобрен 2016 г., теренни проучвания 2013-2014 г.


Природен парк „Сините камъни“

В интернет сайта www.kade.si има основните туристически маршрути, местности, извори, чешми и забележителности в ПП Сините камъни. Има още много пътеки и маршрути , но за подробности и контакти е необходимо да се потърси информация от Дирекция Природен парк Сините камъни с интернет адрес: www.dppsk.org.

Площ: 11380.8 хектара
Местоположение: 42°43'11.1"N, 26°21'21.5"E
Област: Сливен, Община: Сливен, Населено място: гр. Сливен, с. Блатец, с. Глушник, с. Ичера, с. Калояново, с. Сотиря, с. Тополчане
Попада на територията на следните Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ): Стара Загора - бул."Стара Планина " № 2
Документи за обявяване:
Заповед No.РД-893 от 28.11.1980 г., бр. 1/1981 на ДВ

Документи за промяна:

1. Промяна в площта - увеличаване със Заповед No.РД-410 от 07.05.1982 г., бр. 43/1982 на ДВ
2. Прекатегоризация със Заповед No.РД-351 от 14.07.2000 г., бр. 66/2000 на ДВ
3. Промяна в площта - увеличаване със Заповед No.РД-763 от 05.08.2002 г., бр. 86/2002 на ДВ
4. Заповед No.РД-16 от 17.01.2011 г., бр. 13/2011 на ДВ
Цели на обявяване:
1. Опазване на редки, застрашени и изчезващи видове от флората и фауната, както и техните местообитания.
Режим на дейности:
1. Забранява се ловуването и преследването на животни, събиране и унищожаване на яйцата на птиците, както и повреждане на гнездата им, събиране на костенурки и други видове животни;
2. Забранява се извеждането на сечи, освен санитарни и отгледни до приемането на устройствения проект;
3. Забранява се използването на каквито и да е взривни вещества;
4. Забранява се провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се изменя ландшафта;
5. Забранява се късането и изкореняването на растения в цялата територия на парка;

Поради липса на специални теренни проучвания и План за управление на територията на парка няма и достатъчна база данни за разпространените видове от флората и фауната. Голяма част от срещаните видове в Резерват Кутелка се срещат и на територията на ПП Сините камъни. Многообразие от дребни и едри животински видове са разпространени в границите на Природен парк Сините камъни. Всички видове са с национално и международно значение при тяхното опазване, за това е необходимо да се следят с постоянен мониторинг на биоразнообразието и да се намалят отрицателно действащите фактори върху техните популации.

Местообитания – дъбово-габърови гори, хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, хазмофитна растителност по силикатни скални склонове източни гори от космат дъб, мизийски гори от сребролистна липа, букови гори, термофилни букови гори, церово-горунови гори, съобщества от хвойна, мизийски букови гори и др.

Флора

Представители от видовете: обикновен бук /Fagus sylvatica/, източен бук /F. orientalis/, зимен дъб /Quercus petraea/, благун /Quercus frainetto/, космат дъб /Quercus pubescens/, цер /Quercus cerris/, пърнар /Quercus coccifera/, полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, планински ясен /Fraxinus excelsior/, обикновен явор /Acer pseudoplatanus/, обикновен габър /Carpinus betulus/, сребролистна липа /Tilia tomentosa/ и др., на някои места се срещат и иглолистни култури. Пърнарът е открит 2008 г. в ПП Сините камъни, като това е най-северната точка на разпространение на вида в България. Той е единствения вечнозелен дъб у нас, като основно се среща по долините на р. Струма и Места, обича припечни и сухи, южни месторастения. Среща се под формата на храст или ниско дърво. В ПП „Сините камъни“ има единични и групи храстови индивиди разпространени около м. Каракитюк.
Други видове от многообразието на флората в парка са : тракийски клин /Astracantha thracica/, арабска етионема /Aethionema arabicum/ - изключително редки и значими за опазване видове от българската флора; български ранилист /Betonica bulgarica/, мизийска овсига /Bromus moesiacus/, Сераделовидно клеоме /Cleome ornithopodioides/, Давидов мразовец /Colchicum davidovii/, родопска телчарка /Polygala rhodopea/, българска мащерка /Thymus longedentatus/, урумово лале /Tulipa urumoffii/, червен божур /Paeonia peregrina/, планинска чубрица /Satureja montana/, оливиеров минзухар /Crocus olivieri/, планинско котенце /Pulsatilla Montana/, камбанка /Campanula jordanovii/, Елвезиево кокиче /Galanthus elwesii/, горска съсънка /Anemone sylvestris/ и красивите орхидеи: паяковидна пчелица /Ophrys mammosa/, боров салеп /Orchis pinetorum/, маймунски салеп /Orchis simia/, недоразвит лимодорум /Limodorum abortivum/, тризъбест салеп /Orchis tridentata/, балкански ендемит Калописиева дактилориза /Dactylorhiza kalopissii/, блатен салеп /Orchis laxiflora/, Обикновена пърчовка /Himantoglossum caprinum/, янкиева кутявка /Moehringia jankae/.

Фауна

Безгръбначни - Тревистите формации са местообитания на 1153 вида безгръбначни (Invertebrata), като само пеперудите са 826 вида. От тях 51 вида са ендемични, 36 вида от всеядните твърдокрили са редки за България, 2 вида са вписани в Европейския Червен списък на IUCN, 8 вида са защитени от Бернската конвенция, 13 вида пеперуди са вписани в Европейската Червена книга, а 420 вида от тях са приети за редки. Част от тях са – червена горска мравка /Formica rufa/, космата горска мравка /Formica lugubris/, бръмбар рогач /Lucanus cervus/, голям сечко /Cerambyx cerdo/, буков сечко /Morimus funereus/, алпийска розалия /Rosalia alpina/, син бегач /Carabus scabrosus/, Osmoderma eremita, ручеен рак /Austropotamobius torrentium/, пеперуди - Eriogaster catax, молец на Джърси /Euplagia quadripunctaria/, Triodia amasinus dobrogensis, Korsheltellus lupulina dacicus, Zygaena laeta, Zygaena sedi sliwenensis, Dipchaspecia lanipes, Catopta thrips, Malacosoma franconica, Lasiocampa grandis, Pachypasa otus, Saturnia spini, Perisomena caecigena, Lemonia balcanica, Hemaris croatica, Proserpinus proserpina, Zerynthia cerisy, Lycaena candens, Kirinia climene, Brenthis ino, Schistostege decussata, Erannis declinans, Nychiodes amigdalaria, Acronicta alni, Acronicta strigosa, Acronicta orientalis, Simyra dentinosa, Cryphia burgeffi, Hypena munitalis, Acontia titania, Calocucullia celsiae, Behounekia freyeri, Cleonymia opposita, Epimecia ustula, Amphipyra micans, Asteroscopus syriaca decipulae, Pyrrhia victorina, Pyrrhia treitschkei, Agrochola wolfschlaegeri, Conistra ragusae macedonica, Polymixis trisignata, Gortyna moesiaca, Perigrapha rorida, Standfussiana lucernea illyrica, Xestia speciosa, Chelis maculosa slivnoensis, Thymelicus acteon, Pyrgus cinarae, Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Pieris ergane, Pontia chloridice, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea alcon, M. arion, Plebejus sephirus, Polyommatus eroides, P. aroaniensis, Erebia medusa, Hipparchia senthes, Apatura iris, Limenitis populi, Nymphalis xanthomelas, Melitaea trivia, M. aurelia, M. britomartis, Brenthis hecate и много други.

Земноводни и влечуги – На територията на природния парк се срещат и размножават два вида сухоземни костенурки – шипоопашата и шипобедрена, като шипоопашатата е с по-голяма численост при отчитане резултата от картиране 2012-2014 г. на територията на парка. Други видове са: жаба дървесница /Hyla arborea/, голяма крастава жаба /Bufo bufo/, голяма водна жаба /Pelophylax ridibundus/, жълтокоремна бумка /Bombina variegata/, горска жаба /Rana dalmatina/, дъждовник /Salamandra salamandra/, зелен гущер /Lacerta viridis/, кримски гущер /Podarcis taurica/, голям стрелец /Dolichophis caspius/, смок мишкар /Zamenis longissimus/, стенен гущер /Podarcis muralis/, слепок /Anguis fragilis/, медянка /Coronella austriaca/, пепелянка /Vipera ammodytes/.

Орнитофауна – представена от десетки видове, някои от тях световно застрашени, други включени в Закона за биологичното разнообразие. Всички представители на орнитофауната представляват любителски и фотографски интерес за много български и чуждестранни туристи. В границите на защитената територия могат да се срещнат изброените по-долу видове /непълен списък/: дроздове /Turdus/, кос /Turdus merula/, червеногърба сврачка /Lanius collurio/, горска чучулига /Lullula arborea/, обикновена чинка /Fringilla coelebs/, планинска чинка /Fringilla montifringilla/, пъстър скален дрозд /Monticola saxatilis/, елов певец /Phylloscopus collybita/, буков певец /Phylloscopus sibilatrix/, сойка /Garrulus glandarius/, зеленика /Chloris chloris/, сиво каменарче /Oenanthe oenanthe/, червеногръдка /Erithacus rubecula/, черешарка /Coccothraustes coccothraustes/, голям синигер /Parus major/, син синигер /Cyanistes caeruleus/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, червеногуша мухоловка /Ficedula parva/, градинска червеноопашка /Phoenicurus phoenicurus/, домашна червеноопашка /Phoenicurus ochruros/, воден кос /Cinclus cinclus/, полска бъбрица /Anthus campestris/, горска зидарка /Sitta europaea/, горска дърволазка /Certhia familiaris/, голям пъстър кълвач /Dendrocopos major/, черен кълвач /Dryocopus martius/, зелен кълвач /Picus viridis/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, среден пъстър кълвач /Leiopicus medius/, скален орел /Aquila chrysaetos/, гарван /Corvus corax/, обикновен мишелов /Buteo buteo/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, голям ястреб /Accipiter gentilis/, малък ястреб /Accipiter nisus/, осояд /Pernis apivorus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, нощен вид - горска улулица /Strix aluco/. Възстановяване на популацията на белоглав лешояд /Gyps fulvus/ и черен лешояд /Aegypius monachus/на територията на парка.

Бозайници – вълк /Canis lupus/, лисица /Vulpes vulpes/, дива котка /Felis silvestris/, дива свиня /Sus scrofa/, сърна /Capreolus capreolus/, благороден елен /Cervus elaphus/, златка /Martes martes/, белка /Martes foina/, видра /Lutra lutra/, чакал /Canis aureus/, лалугер /Spermophilus citellus/, катерица /Sciurus vulgaris/, таралеж /Erinaceus roumanicus/, невестулка /Mustela nivalis/, язовец /Meles meles/, див заек /Lepus europaeus/, къртица /Talpa europaea/, кафявозъбки /Soricidae/, белозъбки /Crocidura/, сънливци /Gliridae/ и др. Най-разпространени из цялата територия на парка са сърна, лисица, дива свиня, бялка. С локално разпространение са видрата, вълка, благородния елен. Златката и вълка са редки видове за територията на ПП Сините камъни, а индивиди на вида благороден елен вероятно са скитащи.

Прилепи – 18 вида са установени при проучвания 2013-2014 г. – южен подковонос /Rh. euryale/, голям подковонос /Rh. ferrumequinum/, малък подковонос /Rh. hipposideros/, кафяво прилепче /Pipistrellus pipistrellus/, Pipistrellus pygmaeu, прилеп на Сави /Hypsugo savii/, остроух нощник /M. blythii/, голям нощник /Myotis myotis/, воден нощник /Myotis myotis/, Трицветен нощник /M. emarginatus/, Натереров нощник /Myotis nattereri/, Широкоух прилеп /B. Barbastellus/, Дългокрил прилеп /M. schreibersii/, булдогов прилеп /Tadarida teniotis/, двуцветен прилеп /Vespertilio murinus/, сив дългоух прилеп /Plecotus austriacus/, ръждив вечерник /Nyctalus noctula/.

Заплахи, които указват отрицателно въздействие върху биоразнообразието в парка са: събиране на животни /костенурки, птици и др./ скитащи кучета и котки, бракониерски лов, обрастване на ливади, поради липса на пашуване; несъобразени сечи, поради неодобрен План за управление на природния парк. Отрицателно действащи фактори, върху популацията на значими растителни видове са: ерозия, утъпкване, късане, паша и антропогенен натиск.

Източник: Доклад за проучване на видове по проект „Устойчиво управление и устройство на Природен парк „Сините камъни”. Основни райони за пеперуди в България.