Защитена зона „Гребенец“

Защитената зона отчасти се припокрива със защитена територия ПП Сините камъни, но площта й обхваща по-голяма територия. В зоната се намират единадесет типа местообитания, които са разположени както на горски така и земеделски площи.

Код: BG0000420

Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията

Карта и подробни данни от проучвания и докладване към ЕК на: http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0000420&siteType=HabitatDirective

Площ: 9884.53 хектара

Местоположение:

  1. Област: Сливен, Община: Котел, Населено място: с. Мокрен, с. Седларево
  2. Област: Сливен, Община: Сливен, Населено място: с. Блатец, с. Глушник, с. Горно Александрово, с. Драгоданово, с. Калояново, с. Сотиря, с. Тополчане, с. Трапоклово
  3. Област: Ямбол, Община: Стралджа, Населено място: гр. Стралджа, с. Зимница
    Попада на територията на РИОСВ Бургас и Стара Загора

Документи за обявяване:
Решение № 122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на ДВ

Заплахи, които оказват отрицателно въздействие върху природозащитното състояние на видовете и местообитанията в зоната: събиране на животни /костенурки, птици и др./, скитащи кучета и котки, бракониерски лов, обрастване на ливади, поради липса на пашуване; несъобразени сечи с различните местообитания, незаконни сечи, разораване на пасища, пожари в горите и пасищата, залесяване с инвазивни /неместни/ видове или местни, но неподходящи за това местообитания, почистване на растителност от бреговете на реките, поради недобро управление на реките при определяне на рисковете от наводнения и др.



При анализ от Доклада към ЕК /2012 г./ за картиране и определяне на природозащитното състояние на видовете, както и на типовете местообитания се извличат следните изводи:

Типове местообитания и тяхното природозащитно състояние през 2012 г.:

  1. Местообитание тип 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета. Общата площ на местообитанието в зоната е 63,75 ха, т.е. 0,64 % от защитена зона „Гребенец“. Местообитанието се отнася към подтип 1 Мизийски съобщества от теснолистно сграбиче (Astragalus angustifolius) в комплекс с подтип 2 Севернотракийски трагакантни бодливи храстчета (Astragalus aitosensis). Между 10% и 50% от площта на полигоните на местообитанието е заета от фрагментирани (малки) съобщества на местни дървесни, храстови и тревни видове.Покритие на ценозите е 40%, което е неблагоприятно от природозащитна състояние. Природното местообитание се характеризира с 13 броя типични видове: Бранзов житняк /Agropyron brandzae/, Alyssum tortuosum, Обикновена лазаркиня /Asperula cynanchica/, Теснолистно сграбиче /Astragalus angustifolius/, Айтоски клин /Astracantha aitosensis/, Садина /Chrysopogon gryllus/, Белизма /Dichantium ischaemum/, Мирсинитска млечка /Euphorbia myrsinites/, Koeleria splendens, Дребноплодна люцерна /Medicago minima/, Меликс /Melica ciliata/, Коиоло /Stipa capillata/, мащерка /Thymus striatus/.
  2. Местообитание тип 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) (*важни местообитания за орхидеи). Общата площ е 525,27 хa, т.е. 5,31% от цялата защитена зона „Гребенец“. В съобществата доминират /Dichantium ishaemum/, /Chrysopogon gryllus/ и /Stipa capillata/. Най-често доминира първият вид. Това е показател за засиленото антропогенно натоварване на местообитанията, тъй като този вид е по-пластичен. Повече от 75% от площта е в неблагоприятно състояние. Картираната на терен площ е 353,24 ха (67,25%) от общата площ. Информацията за останалата част от площта на местообитанието е недостатъчна.
  3. Местообитание тип 62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества. В съобществата доминират: Синя чублица /Satureja coerulea/, /Koeleria spp./ и коило /Stipa spp./. Повече от 90% от площта е в благоприятно състояние. Сумарното проективно покритие на ценозите е между 40 и 60% в полигоните за повече от 75% от площта на местообитанието. След картирането през 2012 г. е отчетено неблагоприятно състояние по показател сумарно проектно покритие на ценозите. Сравнително малък брой типични видове и родове.
  4. Местообитание тип 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнини и планинския до алпийския пояс. Представенo с обща площ от 3,19 хa в ЗЗ „Гребенец”. Характеризира се с голям брой типични видове – 14: горска пищялка /Angelica sylvestris/, Carex pendula, Нарязанолистна лугачка /Dipsacus laciniatus/, Echinochloa crus-galli, влакнеста върбовка /Epilobium hirsutum/, хвощ /Equisetum ramosissimum/, див коноп /Eupatorium cannabinum/, бяло еньовче /Galium album/, Glechoma hederacea, Lycopus europaeus, Lythrum salicaria, мента /Mentha longifolia/, къпина /Rubus caesius/, коприва /Urtica dioica/.
  5. Местообитание тип 7220 Извори с твърда вода с туфести формации. Местообитанието се характеризира с много беден видов състав. От списъка с типични видове растения е установен единствено Cratoneuron filicinum, а от типичните животни – Gammarius balcanicus. Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 7220 е представенo с обща площ от 0,07 хa в ЗЗ „Гребенец”.
  6. Местообитание тип 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове. Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 8210 е представенo с обща площ от 3,97 хa в ЗЗ „Гребенец”. Това се равнява на 0,04% от общата площ на защитената зона (9884,53 ха). Местообитанието е ново за зоната. В него са установени 3 типични видове висши растения: папрат /Ceterach officinarum/, карамфил /Dianthus petraeus/, меликс /Melica ciliata/, както и различни видове мъхове и лишеи.
  7. Местообитание тип 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum.
    Съобразно данните от проведеното картиране 2012 г., природно местообитание 9170 е представено в ЗЗ „Гребенец“ с обща площ от 90,84 хa. Първия дървесен етаж е формиран от видове като – горун /Quercus dalechampii/, летен дъб /Quercus robur/, габър /Carpinus betulus/, бук /Fagus sylvatica/. Преобладава участието на Quercus dalechampii. За всички обследвани полигони то е над 8 от 10. Оценка по този параметър – благоприятно състояние. Преобладаваща възраст 50 г /между 30-90 г./. Няма гори във фаза на старост. Няма наличие на един клас на възраст по-голяма от средната. Тези два показатели са с неблагоприятно състояние.
  8. Местообитание 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus exselsior. Обща площ от 10,05 хa в ЗЗ “Гребенец”. Местообитанието се отнася към Подтип 3. Крайречни върбово-тополови гори. Първият дървесен етаж е съставен от върба /Salix alba/ с участие 8. Участват още: черна топола /Populus nigra/ и бряст /Ulmus minor/.
  9. Местообитание 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори. Площ 1581,18 хa. Първият дървесен етаж е формиран от видове като - Acer campestre, Carpinus betulus, Carpinus orientalis, Fagus sylvatica, Fraxinus ornus, Pinus nigra, Poa nemoralis, Quercus cerris, Quercus dalechampii, Quercus frainetto, Quercus petraea, Quercus pubescens, Sorbus torminalis. Преобладава участието на Quercus cerris и Quercus frainetto. Картирани са гори във фаза на старост, заемащи площ по-малка от 10%. Природно местообитание 91М0 в ЗЗ „Гребенец” е с обща оценка неблагоприятно-лошо състояние /2012 г./. Това се дължи на младата възраст на горите /50 г./ от местообитанието, липсата на гори във фаза на старост и на мъртва дървесина. Всички тези условия ограничават развитието на растителните видове. Отделно установената макар и неголяма паша на територията на това местообитание, влошава още повече средата и води до образуването на ерозия. Установена е сукцесия с келяв габър.
  10. Местообитание 91S0 Западнопонтийски букови гори. Площ от 1,10 хa. Основният вид от първия дървесен етаж източен бук /Fagus orientalis/ има участие над 6. Освен него участват и следните видове: Fagus sylvatica, Carpinus betulus, Tilia tomentosa. Местообитание 91S0 *Западнопонтийски букови гори е ново за ЗЗ „Гребенец”. То проявява типичната си структура и видов състав. Общата оценка „неблагоприятно-лошо състояние” се дължи на същата оценка по следните параметри: „Средна възраст на първия дървесен етаж”, „Гори във фаза на старост”, „Количество мъртва дървесина”, „Наличие на стари дървета с поне един клас на възраст над средната на насаждението”. За да се подобри природозащитното състояние по тези параметри, не бива да се допуска сеч и извличане на дървесина.
  11. Местообитание 91АА Източни гори от космат дъб. Обща площ от 1453,31 хa. Преобладава участието на келяв габър /Carpinus orientalis/ и космат дъб /Quercus pubescens/. Участието на Quercus pubescens в по-голямата част от местообитанието е над 5 в първия дървесен етаж. Възрастта варира от 25 до 80, като преобладаващите насаждения са 65 годишни. Природно местообитание 91АА в ЗЗ „Гребенец” е с обща оценка неблагоприятно-незадоволително състояние. Това се дължи на младата възраст на горите от местообитанието, липсата на гори във фаза на старост и на мъртва дървесина. Условията, върху които се развива това местообитание са неблагоприятни – стръмни южни склонове, плитки почви, показване на скални късове върху повърхността на почвата.

Природозащитно състояние на безгръбначни животни в зоната:

  1. Разпространение на вида Еленов рогач /Lucanus cervus/ - четири находища на вида, благоприятно състояние, както и наличие на стари и сухи дървета.
  2. Голям буков сечко /Morimus asper funereus/ от картирането 2012 г. не са регистрирани случаи, но е възможно да не е открит поради малкото теренни обходи, които са задължителни при методиката на изследване на подходящата площ. Наличие на сухи и стари дървета, което е благоприятно за развитие на вида.
  3. Обикновен паракалоптенус /P. caloptenoides/ е друг целеви вид безгръбначно животно, което е включено в списъка за опазване в защитената зона. Четири находища са картирани през теренната работа 2012 г.
  4. Алпийската розалия /Rosalia alpina/ - бръмбар от сем. Сечковци не е открит при картирането 2012 г., но е констатирано наличие на сухи и стари дървета, което е благоприятно за развитие на вида.

Природозащитно състояние на земноводни и влечуги в зоната:

  1. Червенокоремна бумка /Bombina bombina/ - по време на теренните проучвания през 2012 г. е установено едно находище на вида с 2 възрастни екзепляра. Природозащитното състояние е неблагоприятно за вида, както и е намален водния запас в защитената зона.
  2. Пъстър смок /Elaphe sauromates/ - среща се основно в югоизточна България, не е отровен. Няма данни до 2012 г. за откриване на вида в зоната, но има много благоприятни местообитания в южната част на зоната, където вида при по-задълбочени теренни проучвания и обходи би се наблюдавал.
  3. Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/ - вида не е наблюдаван по време на проучването през 2012 г. като само 6 % от местообитанията са пригодни за целевия вид. Сушите през последните години променят водния запас на водните площи и оттам се променя и числеността на популацията на видовете зависещи от влажност и вода. Конкурентен вид е червенобузата костенурка, която се използва за отглеждане в домашни условия. Изоставянето на екземпляри във водоеми, реки и др. от гражданите довежда до намаляване на българския вид блатна костенурка. При невъзможност за отглеждане на домашните любимци не ги оставяйте в дивата природа, тъй като това не са наши видове и влияят върху здравето и жизнения цикъл на дивите животни, разпространени в природата на България. Потърсете някой друг да се грижи за тях.
  4. Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/ - един от двата вида сухоземни костенурки разпространени в България. Видът е срещан и оценен с няколко мъжки и женски екземпляра по време на проекта 2012 г., но при проучването е установено и бракониерство на вида, което не влияе благоприятно върху общото състояние на популацията на вида. Промяна на местообитанията /разораване на пасища/, както и изземването на костенурки от дивата природа намалява тяхното разпространение и численост в дългосрочен план.
  5. Южен гребенест тритон /Triturus karelinii/ - по време на полевите изследвания 2012 г. видът не е установен в зоната. Природозащитното състояние е неблагоприятно-незадоволително.

Природозащитно състояние на бозайници /без прилепи/ в зоната:

  1. Вълк /Canis lupus/ - местообитанията са подходящи за разпространение на вида. През 2012 г. са трасирани няколко участъка като са наблюдавани 2 екземпляра. Проучването е през летния сезон, което означава че не може да се изследват и наличието на следи на вълци. Има устни данни за отстреляни индивиди в тези участъци, което означава че има териториални вълци като глутница, както и евентуална двойка обитаваща района. Видът е заплашен от бракониерски лов.
  2. Европейски лалугер /Spermophilus citellus/ - среща се в открити пространства. При полевото изследване (картиране) на целевия вид са картирани 12 потенциални местообитания. В 7 от тях са установени находища (лалугерови колонии).Регистрирани са активни дупки. Природозащитното състояние на вида е благоприятно.
  3. Пъстър пор /Vormela peregusna/ - изключително рядък и красив бозайник за природата на България. По време на картирането през 2012 г. не са регистрирани данни на вида в зоната при непосредствени обходи и фотокапани. Има събрани данни от теренни експерти, които съобщават за наблюдения на вида в периода 2005-2008 г.
  4. Видра /Lutra lutra/ - спорадично срещана в защитената зона, вероятно без постоянно присъствие и размножаване. Хранителната база е малка.

Природозащитно състояние на целеви видове прилепи в зоната:

  1. Пещерен дългокрил /Miniopterus schreibersii/ - видът се среща в няколко находища в България, но по време на проучването 2012 г. не е констатиран в защитена зона „Гребенец“ както като зимуващ, така и като присъстващ по време на размножителния летен сезон. Няма достатъчно научни данни за вида в изследваната зона.
  2. Дългоух нощник /Myotis bechsteinii/ - В зоната не са установени находища на вида. Причината е недостатъчно информация, поради което състоянието определяме като неблагоприятно. Липсата на хралупати и стари дървета влияе неблагоприятно за разпространението на вида, което се оценява като неблагоприятно природозащитно състояние.
  3. Остроух нощник /Myotis blythii/ - В зоната не са установени находища за зимуване на вида поради недостатъчна информация и теренни проучвания. В известните летни находища в зоната са били установени общо 5 екземпляра, което е благоприятно по природозащитно състояние, относно показател „численост в находищата на размножаване“. Установени са общо 2 находища в зоната. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 41.9 ha.
  4. Дългопръст нощник /Myotis cappacinii/ - площта като най-благоприятно състояние в зоната е оценена на 4,1 ха. По време на картирането през 2012 г. не са установени находища на вида, както и зимуващи такива. Поради недостатъчно информация и теренни обходи състоянието се определя като неблагоприятно за вида в зоната.
  5. Трицветен нощник /Myotis emarginatus/ - Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 133.2 ha. Не са установени летни находища, както и екземпляри в познатите зимни такива по време на теренно проучване 2012 г.
  6. Голям нощник /Myotis myotis/ - площта като най-благоприятно състояние в зоната е оценена на 20,4 ха. По време на картирането през 2012 г. не са установени находища на вида, както и зимуващи такива. Поради недостатъчно информация и теренни обходи състоянието се определя като неблагоприятно за вида в зоната.
  7. Южен подковонос /Rhinolophus euryale/ - Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 3.4 ha. Не са установени зимни и летни находища през 2012 г. При картирането на прилепи е необходимо повече теренни обходи, които при докладването не са достатъчни за намиране и оценяване на природозащитния статус.
  8. Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/ - няма данни за установяване на вида 2012 г- зимни и летни находища, поради недостатъчно информация. Площта е 79,8 ха.
  9. Малък подковонос /Rhinolophus hipposideros/ - Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 17 ha. Не са установени зимни находища. Установено е едно лятно находище с един екземпляр в него.
  10. Подковонос на Мехели /Rhinolophus mehelyi/ - площта като най-благоприятно състояние в зоната е оценена на 5,2 ха. По време на картирането през 2012 г. не са установени находища на вида, както и зимуващи такива. Поради недостатъчно информация и теренни обходи състоянието се определя като неблагоприятно за вида в зоната.

Източник: Червена книга на България, БГ Флора, Национална информационна система за Натура 2000 и други

Достъпност
Хаджията - Гид на Сливен