Защитена зона „Котленска планина“

ЗЗ „Котленска планина“ се простира на голяма територия, като от Община Сливен обхваща само част от землищата на с. Стара река, с. Ичера и с. Раково. По-голямата част от нейната територия е в землищата на Община Котел.

Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията

Код: BG0000117

Площ: 69058.92 хектара
Карта и подробни данни от проучвания и докладване към ЕК на:
http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0000117&siteType=HabitatDirective

Местоположение:

  1. Област: Бургас, Община: Сунгурларе, Населено място: с. Дъбовица, с. Садово
  2. Област: Сливен, Община: Котел, Населено място: гр. Котел, с. Боринци, с. Братан, с. Градец, с. Дъбова, с. Жеравна, с. Катунище, с. Кипилово, с. Малко село, с. Медвен, с. Нейково, с. Стрелци, с. Тича, с. Филаретово, с. Ябланово
  3. Област: Сливен, Община: Сливен, Населено място: с. Ичера, с. Раково, с. Стара река
  4. Област: Търговище, Община: Омуртаг, Населено място: с. Звездица
  5. Област: Шумен, Община: Върбица, Населено място: гр. Върбица, с. Божурово, с. Крайгорци, с. Чернооково
    Попада на територията на РИОСВ Стара Загора, Бургас и Шумен.

Документи за обявяване:

Решение № 611/16.10.2007 г., бр. 85/2007 на ДВ


Описание:

Котленска планина се намира в централния дял на Източна Cтара планина. Границите й се определят от реките Тича на север до вливането й в язовир Тича, Стара река на запад и Луда Камчия на юг. На изток достига до Върбишкия проход между село Бероново и град Върбица, продължава по пътя гр. Върбица - село Бяла река, като включва и язовир Тича. От главното било на планината към долините на реките Тича и Луда Камчия се спускат множество ясно оформени второстепенни била със стръмни склонове и дълбоки врязани долове и суходолия. Теренът е стръмен и силно пресечен. Районът е сравнително слабо населен, главно по периферията, в долините на реките. Около две трети от територията на планината е покрита с първични широколистни гори, главно от мизийски бук /Fagus moesiaca/, на места примесен с обикновен габър /Carpinus betulus/. По-ограничено разпространение имат горите от горун /Quercus dalechampii/ на места примесен с обикновен габър /C. betulus/ и келяв габър /Carpinus orientalis/, смесените дъбови гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/. В западната част на планината е установено малко находище на естествени смесени гори от бяла ела /Abies alba/ и обикновен бук /Fagus sylvatica/. Вторичните гори и храсталаци от келяв габър имат силно ограничено разпространение в района. Останалата част от територията е заета от открити пространства, използвани за пасища и селскостопански земи. В пасищата преобладават три типа тревни съобщества: мезофилни, ксеромезофилни и ксеротермни тревни съобщества. Една значителна част от откритите пространства, в това число и земеделските площи са възникнали вторично, на мястото на стари гори. Влажните зони и поречията на реките заемат една сравнително малка част от територията на мястото. Единствената влажна зона в планината е язовир Тича, който няма обраствания с блатна растителност. По високите части на планината се срещат варовикови скали и карстови образувания, разпръснати из целия район (Недялков, 1984; Бондев, 1991; Георгиев, 1993). В Котленска планина има 24 защитени територии – резерват, защитени местности и природни забележителности, които обхващат едва 1.3% от територията й. Повечето от защитените територии са обявени за опазване на характерен ландшафт. Резерват “Орлицата” е обявен през 1984 г. за опазване на първични букови гори, редки грабливи птици и уникален карстов ландшафт. Около 16% от територията на Котленска планина е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място /ОВМ/.

Местообитания:

Характеризира се с 16 типа местообитания, като в землищата на селата от Община Сливен са само шест, които са описани подробно по-долу. Другите местообитания в зоната може да се видят на Националния информационен портал за Натура 2000 в България:

  1. 9130 - Букови гори от типа Asperulo-Fagetum. Състоянието на горите по параметър склопеност е благоприятно. Биологията на дървесния вид – бук не позволява съществуването на отворени пространства в склопа. Короните на дърветата, след извеждане на сеч реагират бързо при осветяване и покриват площта. Горите включени в местообитанието се намират при надморски височини над 900 метра. Средната склопеност е 0.8-0.9. Състава на първия дървесен етаж е доминиран от обикновенния бук /Fagus sylvatica/. Горите са монодоминантни, като с единично се срещат шестил /Acer platanoides/ и обикновен габър /Carpinus betullus/. Горите в местообитанието са с неравномерен строеж по възраст от 30 до 150 години. Средната възраст е около 80 години. С намаляването на интензивността на дърводобива и на водените възобновителни сечи се очертава тенденцията за увеличаването и. На някои места се наблюдава едновъзрастни дървостои с по-интензивна сеч, което не благоприятства за устойчивото развитие на гората. Горите на възраст над 150 години, които покриват изискванията за гори във фаза на старост са над 10 % от площта на местообитанието в рамките на зоната, но в землищата на Община Сливен не попадат. Стопанисваните гори са с хомогенен строеж, като само част от тях могат да покрият изискванията от минимум 10 бр. стари дървета на хектар. Разновъзрастните насаждения са предимно в не стопанисваните части или в гори, в които дълго време не са водени сечи. Полигоните на местообитанието, които отговарят на изискванията на този параметър не заемат достатъчно площ за даване на благоприятна оценка. Интензивните сечи, както и оформянето на гората с едновъзрастна структура повлиява отрицателно върху природозащитния статус на защитената зона. Видовият състав в направените фитоценологични описания е типичен за местообитанието. В състава се срещат типичните за съобществата видове. Заплаха за поддържане на благоприятното състояние на тези гори има планирането и извеждането на краткосрочно-постепенна сеч. В резултат на извеждането и се наблюдава процес на нарушаване на естествената структура и хомогенизиране на насажденията. Извеждането на тази сеч върху големи площи от буковите гори в миналото е основната причина за подмладяването им. Големи участъци от планинските склонове са с напълно подмладени гори и променена екологична среда.
  2. 9150 - Термофилни букови гори /Cephalanthero-Fagion/. Състоянието на горите по параметър склопеност е благоприятно. Състава на първия дървесен етаж е доминиран от обикновенния бук Fagus sylvatica. С едичнично участие се срещат Quercus daleshampii, Quercus frainetto, Coryllus colurna, Tilia platyphillos, Prunus avium, Carpinis betulus, Fraxinus excelsior. Наличието на други дървесни видове създава предпоставки за промяна на състава на местообитанието при възникване на естествени природни нарушения или при водене на сечи. Участието на бука в картираните насаждения е повече от 60 %. Горите в местообитанието са с неравномерен строеж по възраст от 80 до 130 години. Средната възраст е над 80 години и има тенденция да се увеличава. Горите във фаза на старост заемат малки изолирани площи локализирани в труднодостъпни скалисти места. Тези насаждения са с разнообразен дървесен състав и са преход към местообитание 9180. Насажденията на възраст под 140 години са с по-големи площи. Те са разположени в стопанисвани гори. За постигане на благоприятна оценка е необходими подбор на допълнителни площи и налагане на забрана за водене на сечи в тях. По този параметър оценката е благоприятна. Разновъзрастните насаждения са предимно в не стопанисваните части или в гори, в които дълго време не са водени сечи. Броят на дърветата с един клас на възраст над средната за насажденията е достатъчен в по-голяма част от площите. Основна заплаха е планирането и извеждането на краткосрочно-постепенна сеч. В резултат на извеждането и се наблюдава процес на настаняване на обикновения габър и изместване на бука от състава на насажденията. В младите гори, получени в резултат на краткосрочно постепенна сеч габъра преобладава в състава. Прилагането на тази сеч води до изравняване на структурата на насажденията. Планирането и извеждането на краткосрочно-постепенна сеч, води до намаляване на площта на местообитанието. Замяната на бука с габър е неблагоприятна тенденция и от чисто стопанска гледна точка. За подобряване на структурата е необходимо да се намали негативното въздействие от прилагането на краткосрочно-постепенната сеч. Подходящи лесовъдски системи са групово постепенната и неравномерно постепенната сечи с по-дълъг възобновителен период – 40 години.
  3. 9170 - Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum. Тези гори заемат голяма площ в зоната. Формират обширни горски комплекси на северни изложения и в долните части на склоновете. Бъдещето увеличение на площта на местообитанието ще се реализира за сметка на загиването на иглолистните в изкуствено създавани култури и възстановяване на автохтонната растителност. Установената площ е много по-висока от референтната за зоната. Състоянието на горите по параметър склопеност е оценено като благоприятно. Средното проективно покритие на дървесния етаж е 70 %. Дъбовите дървета са със семенен и издънков произход. С по-ниска склопеност са горите в които има извеждани възобновителни сечи. Състава на първия дървесен етаж е доминиран от зимния дъб Quercus daleshampii и обикновенния габър Carpinus betullus. В дървесния етаж участват още: Fagus sylvatica, Acer platanoides, Acer pseudoplatanus. Средната възраст на гората е оценена на 80 години. По-голяма част от дървостоите са със семенен произход, на възраст над 120 години. В това местообитание са включени и млади гори, доминирани от обикновения габър, които са получени в резултат на изведени сечи. Горите във фаза на старост не могат да покрият изискването за минимална площ от над 10 % от площта на местообитанието в защитената зона. В насажденията, в които не са водени интензивни стопански мероприятия, структурата на дървостоите е разновъзрастна. Тези площи заемат над 60% от общата площ на местообитанието и по този параметър може да бъде дадена благоприятна оценка. На база на извършените наблюденията в процеса на теренните посещения, може да се направи заключението че горите от това местообитание се стопанисват доста интензивно. Основната сеч, която се води е краткосрочно-постепенната. Извеждането и върху големи площи, независимо от доброто семенно възобновяване не води до превръщане на насажденията. Липсата на отгледни мероприятия за елиминиране на ролята на конкурентната издънкова растителност и осветяване на семенния подраст води до възобновяване с издънки. С всяка следваща ротация, участието на габъра и други храстови видове се увеличава и състоянието на насажденията се влошава. Извеждане на възобновителни сечи при установяване на семенно възобновяване. Най-подходяща сеч за дъбовите гори е постепенно-котловинната сеч. Реда и начина за изсичане на зрелия дървостой при нея създава благоприятни условия за развитие на семенния подраст.
  4. 9180* - Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове. Съставът на първия дървесен етаж е разнообразен, като с различно съотношение се срещат видовете: Fagus sylvatica, Acer pseudoplatanus, Acer platanoides, Fraxinus excelsior, Corylus colurna, Quercus daleshampii, Tilia platyphyllos, Sorbus torminalis. Горите в местообитанието са с неравномерен строеж по възраст от 80 до 150 години. Средната възраст е около 100 години. Насажденията, които формират горите на местообитанието са разположени на труднодостъпни места и почти не са ползвани от човека. Местообитанието заема недостъпни терени. Горите се развиват без човешка намеса и в тях не се провеждат стопански мероприятия. Представляват пионерни съобщества, формирани върху сипеи и стръмни скални склонове. Над 10 % от площта отговаря на критериите за гори във фаза на старост. Местообитанието включва нестопанисвани, разновъзрастни гори. Върху цялата площ има дървета с по-висока от средната за насаждението възраст.
  5. 91ВА – Мизийски гори от обикновена ела. Състава на първия дървесен етаж е доминиран от обикновената ела Abies alba. Горите са монодоминантни, като с едичнично се срещат Acer pseudoplatanus, Carpinus betulus и Fagus sylvatica. Склопеност 0,8. Горите в местообитанието са с хомогенен строеж и сравнително едновъзрастни - 80 години. В находището не се водят сечи и тенденцията е средната възраст да се увеличава. В рамките на картирания полигон няма гори, които да отговарят на изискванията за гори във фаза на старост. Горите са със сравнително хомогенна структура и възраст до 100-120 години. Поради резерватния режим на насажденията, състоянието по този параметър ще се подобрява.
  6. 91М0 - Балкано-панонски церово-горунови гори. Състоянието на горите по параметър склопеност е оценено като благоприятно. Средното проективно покритие на дървесния етаж е 60-70 %. Дъбовите дървета са с издънков произход и имат суховършия. С по-ниска склопеност са горите в които има извеждани възобновителни сечи. Сравнително ниското проективно покритие е свързано със снеголом от 2011 година. Част от дърветата са повалени и с изпочупени клони. Състава на първия дървесен етаж е доминиран от цера Quercus cerris и благуна Quercus frainetto. Средната възраст на гората е оценена, на 70 години. Дървостоя е с издънков произход, структура на първия дървесен етаж е опростена, с равномерен склоп и еднаква възраст на дърветата.

Видове, които могат да се срещнат в зоната, както целеви така и други:

Птици:

На територията на Котленска планина са установени 182 вида птици, от които 51 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 10 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 65 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 58 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Котленска планина е място от световно значение за гнезденето на ливадния дърдавец /Crex crex/ и едно от най-значимите места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на видове, гнездящи в голяма численост - черен щъркел /Ciconia nigra/, осояд /Pernis apivorus/, орел змияр /Circaetus gallicus/, малък креслив орел /Aquila pomarina/, скален орел /Aquila chrysaetos/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, лещарка /Bonasa bonasia/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/ и среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/. През Котленска планина преминава най-западната част на черноморския прелетен път Via Pontica. Тук се образува типично място с тесен фронт на миграция, където ежегодно по време на есенна миграция преминават над 3000 грабливи птици. Най-многобройни от тях са осояд, обикновен мишелов /Buteo buteo/, вечерна ветрушка /Falco vespertinus/ и различни видове блатари. По време на миграция е установен и сивия жерав /Grus grus/. През есенно-зимния период язовир Тича поддържа значителни количества водолюбиви птици, включително червеногушия гмуркач /Gavia arctica/, големия корморан /Palacrocorax carbo/, зеленоглавата патица /Anas platyrchynchos/ и др. Всяка година се провежда Среднозимно преброяване на водолюбиви птици в България като така се установява точния брой и промяната в климатичните промени и миграцията на птиците, както и тяхното поведение. В защитена зона „Котленска планина“ са намерени гнезда на 5 двойки малки кресливи орли и допълнително са локализирани териториите на още 8 двойки. Оценката на числеността на вида за зоната е 25-30 гнездящи двойки. Защитената зона се използва като място, на което спират за почивка малки кресливи орли, мигриращи от северните популации. Мястото се използва за почивка от няколко часа до няколко дни.

Поточен рак /Austropotamobius torrentium/ - За периода 2011-2012 г. са установени 6 геореферирани находища. Стойността (6) ще считаме за референтна, а ПС на вида за благоприятно. В изследваните 25 трансекта от по 100 м2 са установени общо 52 живи екземпляра от целевия вид. Средната стойност на обилието на вида в зоната е 0,02 екз./м2.

Пеперуди - /Euplagia quadripunctaria/ - Благоприятен природозащитен статус в зоната. През 2012 г. са картирани 9 находища на вида, както и добра хранителна база.

Голям сечко /Cerambyx cerdo/ – По време на теренните проучвания 2012 г. са установени две находища, което предполага благоприятна природозащитна оценка. Наблюдавани са наличие на гниещи дървета и суха паднала дървесина.

Еленов рогач /Lucanus cervus/ – благоприятен природозащитен статус в зоната. Открити 15 находища, установени са дървета във фаза на старост, както и гниеща дървесина.

Голям буков сечко /Morimus asper funereus/ - До края на 2012 г. са установени 2 геореферирани находища. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. По време на теренното изследване е установено присъствие на дървета във фаза на старост и гниещи дървета. Състоянието по този параметър е благоприятно. Установените опожарени територии са 1.4 % от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната. Състоянието по този параметър е неблагоприятно-незадоволително, тъй като са засегнати относително малко площи от потенциалното местообитание на вида.

Обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/ - До края на 2012 г. са установени 8 находища.

Алпийска розалия /Rosalia alpine/ - До края на 2012 г. са установени 1 георефериранo находищe. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. По време на теренното изследване е установено присъствие на дървета във фаза на старост и гниещи дървета. Състоянието по този параметър е благоприятно.

Овална речна мида /Unio crassus/ - За периода 2011-2012 г. е установено 1 геореферирано находище. През периода на теренните изследвания не е установена съществена промяна на водното ниво в реките от ЗЗ и в тях има необходимото за развитието на вида минимално водно количество. Състоянието по този параметър е благоприятно. Предпочитаните от вида хабитати с песъкливо-тинест-глинест характер на дъното заемат около 40 % от общата дължина на реките в ЗЗ. От 10% до 50 % от тях са в неблагоприятно състояние. Състоянието по този параметър е неблагоприятно-незадоволително.

Риби - Обикновен щипок /Cobitis taenia/, Балкански щипок /Sabanejewia aurata/, Горчивка /Rhodeus sericeus amarus/ - благоприятно природозащитно състояние в зоната спрямо 2012 г., Приморска мряна /Barbus bergi/, Балканска мряна /Barbus meridionalis/, Главоч /Cottus gobio/ - неблагоприятно природозащитно състояние относно численост на популацията на видовете.

Жълтокоремна бумка /Bombina variegatea/ - В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 27 екземпляра, от които 12 възрастни и 15 неполово зрели. Благоприятно състояние относно възрастова структура и популация в зоната. Неблагоприятно състояние поради наличието само на 2 находища на вида в защитената зона.
Пъстър смок /Elaphe sauromates/ - неблагоприятно природозащитно състояние. През 2012 г. не е констатиран индивид в защитената зона от вида.

Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/ В рамките на полевите проучвания /2012 г./ в зоната са установени 19 екземпляра, от които 1 мъжки и 6 женски, в общо 14 находища. Благоприятно състояние.
Шипобедрена сухоземна костенурка /Testudo graeca/ - В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 0 екземпляра. Неблагоприятно ПС.
Шипоопашата сухоземна костенурка /Testudo hermanni/ - При теренните проучвания 2012 г. са установени 4 находища на вида в зоната. В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 4 екземпляра. Неблагоприятно ПС.

Степен пор /Mustela eversmanni/ - Целевият вид не е регистриран с преки методи по време на теренната работа в ЗЗ BG0000117, но приемаме присъствието му на територията й за силно вероятно поради наличието на една сигурна актуална регистрация на степен пор в непосредствена близост до нея. Заснет екземпляр с фотокапан в гора до х. Върбишки проход. Регистрацията на целевия вид е само на 4,5 км източно от границата на ЗЗ „Котленска планина”.

Пъстър пор /Vormela peregusna/ - Недостатъчна информация: видът не е регистриран в зоната. Поради скрития начин на живот на вида – активен основно нощем и ограничените проучвания като време на терен, не може да се констатира вида в зоната. В зоната присъствието на вида е установено посредством анкетен метод. Данните са получени от интервюиран местен жител, който е видял целевият вид близо до село.

Европейски вълк /Canis lupus/ - Следи от жизнената дейност на целевия вид – дири и екскременти бяха регистрирани по два от трансектите. В допълнение, в три поредни вечери /2012 г./ беше проведено симулирано виене с цел установяване на присъствие на семейна единица и на евентуално успешно размножаване. През втората вечер беше получен отговор, което е още едно доказателство за трайно присъствие на вида в зоната. Вълци са били убивани в зоната и до границите и през 2010 и 2011 г. Зоната се обитава от 8 - 10 индивида.Природозащитното състояние по този параметър е благоприятно.

Кафява мечка /Ursus arctos/ - Природозащитното състояние по численост на популацията е благоприятно, тъй като данните от предишни години сочат поне за няколко мечки. Всяка година се наблюдава майка с мечета.
Видра /Lutra lutra/ - Брой възрастни индивиди (общо мъжки и женски): минимум 8-16 в зоната. Благоприятно природозащитно състояние.

Прилепи:

Широкоух прилеп /Barbastella barbastellus/ - Установени са общо 5 находища. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Средно за зоната са установени 7 живи стари дървета /1 ha. В зоната е установено средно 1 мъртво стоящо дърво.

Пещерен дългокрил /Miniopterus schreibersii/ - Установени са общо 3 находища. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 5 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 3250 екземпляра. Благоприятно природозащитно състояние.

Дългоух нощник /Myotis bechsteinii/ - Установени са общо 8 находища. Стойността ще считаме за референтна и благоприятна. Видът е изключително хралупоживеещ. Средно за зоната са установени 4 дървета във фаза на старост на 1 ha. След проведените проучвания и анализираните литературни данни са установени 7 места за струпване. В рамките на проекта не са открити размножителни колонии в зоната.

Остроух нощник /Myotis blythii/ - В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 132 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 39 екземпляра. Установени са общо 11 находища. Благоприятно ПС на вида в зоната.

Дългопръст нощник /Myotis capaccinii/ - В зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната e бил установен общо 1 екземпляр. Установено е 1 находище.
Трицветен нощник /Myotis emarginatus/ - В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 0 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 140 екземпляра. Установени са общо 6 находища. Стойността приемаме за референтна и благоприятна.

Голям нощник /Myotis myotis/ - В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 132 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 26 екземпляра. Установени са общо 11 находища.

Южен подковонос /Rhinolophus еuryale/ - В известните находища за зимуване в зоната е установен 1 екземпляр. В известните летни находища в зоната са били установени общо 3 екземпляра. Установени са общо 4 находища. Стойността приемаме за референтна и благоприятна.

Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/ - В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 480 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 18 екземпляра. Установени са общо 10 находища. Стойността приемаме за референтна и благоприятна.

Подковонос на Мехели /Rhinolophus mehelyi/ - В зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната е установен 1 екземпляр. Установено е 1 находище. Стойността приемаме за референтна и благоприятна.

Заплахи: вземане на малки птици от гнездата, вземане на костенурки и други животни, бракониерски лов, нерегулирано палене на огън при туризъм и посещение на планината, пожари, неправилно проведени сечи, интензивни сечи, бракониерски сечи, разораване на пасища, използване на пасищата не по предназначение, смяна на начина на трайно ползване на земеделските имоти, несъгласувано с компетентните органи алпинизъм, пара- и делтапланиризъм и други.; незаконни депа за отпадъци; използването на отрови за хищници, както и пестициди.

Източник на информация и снимки: Национален информационен портал Натура 2000 http://natura2000.moew.government.bg, Регистър Защитени зони към ИАОС http://eea.government.bg/zpo, Птиците в България www.birdsinbulgaria.org, Земите и горите на орела https://eagleforests.org/, СДП „Балкани“

Достъпност
Хаджията - Гид на Сливен