Защитена зона "Сините камъни"
Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията Код: BG0000164 Площ: 12 279 хектара Местоположение: Област: Сливен, Община: Сливен, Населено място: гр. Сливен, с. Блатец, с. Глушник, с. Ичера, с. Калояново, с. Сотиря, с. Тополчане. Контролна институция: РИОСВ Стара Загора. Документи за обявяване: Решение № 122/02.03.2007 г., бр. 21/2007 на ДВ, Заповед № РД-1025/17.12.2020 г., бр. 18/2021 на ДВ Припокрива се изцяло или частично със следните защитени територии: ПП Сините камъни, ПЗ Халката, ПЗ трите пещери, ПЗ Вековна букова гора м. Кушбунар, ПЗ Змееви дупки, ЗМ Орлите, Резерват Кутелка. Както и със защитена зона Сините камъни-Гребенец, обявена по директивата за птиците. Предмет на опазване в защитена зона BG0000164 „Сините камъни“ са следните 15 типа природни местообитания:
5130 Съобщества на обикновена хвойна /Juniperus communis/ върху варовик;
В района на резерват Кутелка, Мала планина и други места в природен парк Сините камъни. Площ 34,68 ха. Над 50% от площта на разпространение на местообитанието е заета от популацията на Juniperus communis. Сумарното проективно покритие на фитоценозите е по-голямо от 60%. Установени са видове от семейство Orchidaceae, които придават консервационна значимост на местообитанието.
8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове;
Заема 0,4 % от площта на защитената зона, 39 ха. Скалните комплекси в ЗЗ Сините камъни не са фрагментирани от антропогенни структури и са представени като добре запазени скални склонове и отделни образования, като Еньова булка, Калоянови кули, Черепчето, Архангела и др. Липсата на регулация на пешеходния и колоездачен планински туризъм оказва отрицателно въздействие върху растителността. В защитена зона „Сините камъни“ местообитание 8210 е представено в различни участъци с варовикови скали с долнокредна възраст. Местообитанието се проявява като скални склонове и отделни скални образувания. Влиза в комплекс с местообитания 6110, 6210, както и някои горски местобитания. Скалите са глинесто карбонатни, с разсипи, процепи и пукнатини в които се закрепват растенията. Установени са видове като Asplenium ruta-muraria, Iberis saxatilis, Ononis pusilla, O. adenotricha, Saxifraga marginata, Acinos alpinus, Draba sp., Paronichia sp., Leontodon hispidus, Asperula purpurea, различни Minuartia, и др. В рамките на полигоните е характерно присъствието на дървесни и храстови видове, настанени в по-големи пукнатини и сипейни места: Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Syringa vulgaris, Amelanchier ovalis и др.
8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове;
Площ на местообитанието 278,39 ха, което 2,26 % от защитената зона. Силикатните скални склонове в „Сините камъни“ са съвсем слабо фрагментирани от антропогенни структури: лифтена станция, телевизионна кула, къси участъци от черни пътища,туристически пътеки. Процентът на тази фрагментация е под 1%. Скалният масив Сините камъни представлява геоморфоложки образувания от сложни метаморфни силикатни скали с пермска възраст – кварц-порфири. По състав са кисели вулкански продукти, разделени на следните фациални разновидности: кварц-порфири, гранитпорфири, гранофири и пирокласти. Изградени са от кварц, плагиоклаз, фелдшпат, биотит, амфибол и вулканско стъкло. Обширният скален ансамбъл с впечетляващи и причудливи форми е част от живота и традициите на местните хора, обект на внимание още от първите пътешественици-естесвоизпитатели. Обособен е като отделна хабитатна единица в Класификацията на Палеарктическите местообитания - „Сливенски сини скали“. Местообитание 8220 в ЗЗ „Сините камъни“ представлява скални склонове, отвесни скали, масивни скални върхове (Кутелка, Малка Чаталка, Голяма Чаталка) скални образувания (Халката, Ръкавичката, масиви. Характерът на скалите в района (конгломерати със сложен състав и структура) създава условия в големите скални пукнатини да се настаняват отделни дървесни и храстови видове, като Fraxinus ornus, Syringa vulgaris, Carpinus orientalis. Видовия състав на тревните видове включва: Silene lerchenfelfiana, Silene saxifraga, Silene compacta, Solidago virga-aurea, Lerchenfeldia flexiosa, Seseli rigidum, Allium paczoskianum и др. Има много изградени места за огнища, което е предпоставка за възникване на пожари.
8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii;
8310 Неблагоустроени пещери;
Общо 9 пещери има в защитена зона Сините камъни. Пещерите в зоната се използват от 5 пещеролюбиви вида прилепи, чиято обща численост през лятото достига до 15 екз. и 0 екз. през зимата. Забранено е влизането в пещерите, изхвърлянето на отпадъци, строителството и др. поради опазването на ценни световнозначими видове прилепи. Най-дълга е пещерата Змееви дупки- 105 м, всички останали са с малки дължини и без дълбочина. Всички са близо до туристически пътеки, което е предпоставка за тяхното разрушаване.
9110 Букови гори от типа /Luzulo-Fagetum/;
Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 199,44 ха. Средна възраст на насажденията 70-90 г, малко количество мъртва дървесина. Липсват насаждения във фаза на старост. Има много изградени места за огнища, което е предпоставка за възникване на пожари. Една от дейностите трябва да е насочена към спиране на водените сечи в района на местообитанието с цел увеличаване на възрастта на дървостоя и контролиране на количеството мъртва дървесина в тях.
9130 Букови гори от типа /Asperulo-Fagetum/;
Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 1004,02 ха. Средната възраст на горите е над 80 г, като част от тях са във фаза на старост и вековни гори, където не трябва да се водят горскоспотански сечи. През последните години се провеждат законни сечи с интензивност на сечта 20-30 % в буковите гори, дори във вододайните зони, което ще доведе до влошаване природозащитното състояние на местообитанието. Установеният видов състав на тревната покривка е характерен за типа местообитание. Като например Galium odoratum, Luzula luzuloides, Poa nemoralis, Melica uniflora и др. В природното местообитанието има изградени много туристически пътеки, които оказват отрицателно въздействие.
9150 Термофилни букови гори /Cephalanthero Fagion/;
Площта на природно местообитание 9150 е 849,49 ха, 9.257 % от площта на зоната. Направените описания са за насаждения на възраст между 60 и 80 години. Не са установени гори във фаза на старост. В резултат на теренната работа не е установена мъртва дървесина на територията на този тип местообитание. Установеният видов състав на тревната покривка е характерен за типа местообитание. Като например Cephalanthera spp., Brachypodium pinnatum, Euphorbia amygdaloides, Melica uniflora и др. В природното местообитанието има изградени туристически пътеки, места за отдих и чешми. Местообитанието е засегнато от антропогенно въздействие. Необходима е регулация на туристическите пътеки и маршрути, както и намаляване на интензивността на сечите, за да се увеличи възрастта на дървостоите, до достигането на гори във фаза на старост. Основният проблем произтича от засилената антропогенна дейност в района. Една от причините е интересът на населението от природен парк „Сините камъни”, а друга близостта на град Сливен и възможността за почивка и отдих в района. Описаните насаждения са сравнително млади и нямат необходимото количество мъртва дървесина. Стопанските дейности трябва да са насочени към увеличаване на възрастта и количеството мъртва дървесина, тъй като по този начин се увеличава и биологичното разнообразие в този тип природни местообитания. Част от насажденията от този тип попадат на територията на резерват „Кутелка”, което подчертава неговата значимост.
9170 Дъбово-габърови гори от типа /Galio Carpinetum/;
Площта на природно местообитание 9170 е 1618 ха, 13 % от площта на зоната. Смесен дървесен състав, като габърът и зимният дъб са оценени с по-голяма от 5 единици участие. Възраст 80 години, липсват стари дървета и дървостои. Установеният видов състав на тревната покривка е характерен за типа местообитание. Като например Lamiastrum galeobdolon, Brachypodium sylvaticum, Dactylis glomerata, Poa nemoralis, Melica uniflora и др.
91AA * Източни гори от космат дъб;
Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 694,08 ха. Насажденията са млади, без стари дървета, с малко наличие на мъртва дървесина, в не много добро природозащитно състояние, поради лошите климатични и почвени условия. Установеният видов състав на тревната покривка е характерен за типа местообитание. Като например Brachypodium pinnatum, Dactylis glomerata, Festuca heterophylla, Poa nemoralis, Viola hirta и др.
91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори;
Площта на природно местообитание 91М0 е 1758,45 ха, 15.4 % от площта на зоната. Направените описания са със смесен дървесен етаж, с участие освен на типичните за това природно местообитание видове като благун, цер и зимен дъб и на ясени, явори, келяв габър, обикновен бук и др. Във всички направени описания дъбовете заемат повече от 6 единици от състава на дървостоя. Насажденията са на около 40-60 годишна възраст, без наличие на гори във фаза на старост и мъртва дървесина. Стари дървета са наблюдавани в едно от описанията, което е на територията на резерват „Кутелка” и сечите са забранени. На територията на природен парк “Сините камъни” се наблюдава засилен туристически интерес и природното местообитанието е подложено на силно въздействие. Необходима е промяна във воденето на горското стопанство и провежданите сечи в някои от отделите. Направените описания потвърждават наличието на сукцесионни процеси, тъй като на места се наблюдава участие на келяв габър и мъждрян с 3 единици, които формират етаж под склопа на основния дървостой. Установеният видов състав на тревната покривка е характерен за типа местообитание. Като например Brachypodium sylvaticum, Dactylis glomerata, Euphorbia amygdaloides, Fragaria vesca, Lathyrus niger, Potentilla micrantha, Poa nemoralis и др.
91W0 Мизийски букови гори;
Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 544,60 ха. Направените описания са на насаждения с различна възраст, средно между 60 и 80 годишни, няма гори във фаза на старост и има малко количество мъртва дървесина в насажденията. Липсва засилен туристически поток, но има силно въздейсвтие от неправилно проведени сечи в горското стопанство със голяма интензивност на сечта. За по-благоприятното природозащитно състояние на местообитанието в зоната е необходимо прекратяване на сечите за дълъг период от време в някои подоотдели, за да се достигне до по-стари горски насаждения от мизийски бук. Установеният видов състав на тревната покривка е характерен за типа местообитание. Като например Luzula luzuloides, Poa nemoralis, Melica uniflora и др.
91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа;
Площта на природно местообитание 91Z0 е 27,62 ха. Насаждения в местообитанието с преобладаващ вид липа, която е на възраст 40-60 г. Липсва голямо количество мъртва дървесина и дървета над 100 години. Установеният видов състав на тревната покривка е характерен за типа местообитание. Като например Dactylis glomerata, Tamus communis, Viola reichenbachiana и др. Природното местообитанието е подложено на антропогенно въздействие, тъй като е разположено в близост до асфалтов път и много туристически пътеки, както и уширение за престой на пътя.
и местообитанията на следните 31 целеви вида в защитената зона:
- бозайници – *Европейски вълк /Canis lupus/, Пъстър пор /Vormela peregusna/, Видра /Lutra lutra/, Лалугер /Spermophilus citellus/, Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/, Maлък подковонос /Rhinolophus hipposideros/, Дългоух нощник /Myotis bechsteinii/, Остроух нощник /Myotis blythii/, Широкоух прилеп /Barbastella barbastellus/; Вълкът, златката и видрата са редки за територията на защитената зона. Пъстър пор не е наблюдаван в защитената зона, но съществуват потенциални местообитания за вида, необходимо е по-задълбочен мониторинг поради по-скрития начин на живот на вида. Установени са няколко находища на лалугерови колонии в защитената зона, също така е и възстановен на някои пасища и ливади.
- земноводни и влечуги – Голям гребенест тритон /Triturus karelinii/, Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/, Пъстър смок /Elaphe sauromates/, Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/, Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/, Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/;
- риби – Приморска мряна /Barbus bergi/;
- безгръбначни – *Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/, Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/, Буков сечко /Morimus funereus/, Бръмбар рогач /Lucanus cervus/, *Осмодерма /Osmoderma eremita/, *Алпийска розалия /Rosalia alpina/, *Четириточкова меча пеперуда /Euplagi quadripunctaria/, Еуфидриас /Euphydryas aurinia/, Торбогнездница /Eriogaster cata/, Полиоматус /Polyommatus eroides/, Лицена /Lycaena dispar/, Обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/;
- птици – в защитената зона се срещат много интересни и важни за опазване видове птици, но са описани подробно и като целеви в защитена зона „Сините камъни-Гребенец“, по директивата за птиците;
- растения – Янкева кутявка /Moehringia jankae/
Общата площ на пригодните местообитания на Moehringia jankae в защитена зона „Сините камъни“ е 32,45 ха, установени на терен 1,65 ха /2012г/. Видът е установен на няколко места м Карандила, района на Голяма Чаталка и резерват Кутелка. Видът е обитател на скални местообитания /кварцпорфири и варовик/, като обилието му е пряко свързано с наличието на пукнатини със съчетание на възможност за закрепване и условия на осветление и влажност, ползоляващи съществуването му. Защитен вид, природозащитен статус „застрашен“, категория „рядък“, балкански ендемит, среща се в България и Румъния. В България има 2 находища – едното е именно в ЗЗ Сините камъни.
Калописиева дактилориза /Dactylorhiza kalopissii/, В защитена зона „Сините камъни“ е известна една популация в мест. Каракютюк, открита през 2008 г. Видът е много влаголюбив, обитава предимно приизворни карбонатни мочурища и малки потоци с олиготрофни условия. Този тип местообитания в ЗЗ са представени с незначителни фрагменти и засега не са открити други популации на вида. Защитен вид, с категория „критично застрашен“, балкански ендемит. Необходим е постоянен мониторинг и почистване на площите от храсти, дървета и висока тревна растителност. Климатичните промени и засушаването на мочурливи места въздейства негативно върху развитието и увеличаване на популацията на вида
Обикновена пърчовка /Himantoglossum caprinum/ - Общата площ на оптималните местообитания на популациите на Himantoglossum caprinum в защитена зона „Сините камъни“е 2,63 ха, установени на терен. Потенциалните местообитания са 189,71 ха, резултат само от индуктивния модел, без ревизия. В границите на защитена зона „Сините камъни” видът има много добра представеност. Защитен вид, с категория „уязвим“. Установени и картирани са 7 находища (популации): в мест. Каракютюк; склоновете на Песченик, Моллова кория, мест. Чуката и др. Две от популациите са по границата на ЗЗ, по пътя Сливен – Ичера. Площта на откритите местообитания в горите в зоната намалява поради липсата на паша или коситба и прогресивно обрастване на откритите площи с храсталаци от глог, хвойна и постепенно настаняване на дървесни видове.
Защитената зона се обявява с цел опазване и поддържане на типовете природни местообитания и видове, техните популации и разпространение в границите на зоната, за постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние. Подобряване на структурата и функциите на природни местообитания с кодове 8230, 91AA* и 91M0; подобряване на местообитанията на видовете Голям гребенест тритон /Triturus karelinii/, Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/, Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/, Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/, Дългоух нощник /Myotis bechsteinii/ и Калописиева дактилориза /Dactylorhiza kalopissii/;
В границите на защитената зона се забранява: провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища; движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива; разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии; премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти; употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията; употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери, изоставени орни земи и горски територии, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии освен при каламитет, епифитотия, епизоотия или епидемия; използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.); използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми; палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност; палене на огън, благоустрояване, електрифициране, извършване на стопанска и спортна дейност в неблагоустроените пещери и на входовете им, както и чупене, повреждане, събиране или преместване на скални и пещерни образувания, преграждане на входовете или на отделни техни галерии по начин, възпрепятстващ преминаването на видовете прилепи, предмет на опазване; провеждане на спелеоложки проучвания през размножителния период на прилепите – 1 март до 30 юни; добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства дървета или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти; паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост.
Заплахи: вземане на малки птици от гнездата, вземане на костенурки и други животни, бракониерски лов, нерегулирано палене на огън при туризъм и посещение на планината, пожари, неправилно проведени сечи, интензивни сечи, бракониерски сечи, разораване на пасища, използване на пасищата не по предназначение, смяна на начина на трайно ползване на земеделските имоти, несъгласуван с компетентните органи алпинизъм, пара- и делтапланиризъм и други видове активности в планината; незаконни депа за отпадъци; използването на отрови за хищници, както и пестициди.
Източник: Българският сайт за Натура 2000 https://natura2000.egov.bg/ и линкове към информация по Натура 2000 в Европейския съюз https://natura2000.eea.europa.eu/ https://biodiversity.europa.eu/sites/natura2000/BG0000164
