Централа

044/611 100

Предложения и сигнали

044/611 165

Природен парк „Сините камъни“

Природен парк Сините камъни, намиращ се северно от гр. Сливен, е част от планинската верига Стара планина. Голяма част от неговата територия представлява причудливи и интересни скални образувания, подходящи за преходи, алтернативен и орнитологичен /наблюдение на интересни видове птици/ туризъм. В Природния парк има маркирани маршрути, които обхождат голяма част от територията му. От гр. Сливен до м. Карандила има изградена открита въжена линия, която предлага възможност за пътуване с пейзажна фотосесия. Природният парк е с голямо биологично разнообразие, което предоставя алтернативи за различни видове научни, образователни и туристически обходи. На територията на парка има изградени информационни центрове и фото-укрития за сесии на различни интересни хищни птици – белоглав лешояд, скален орел, гарвани и др. Интересни реки в парка са – Давидова, Магарешка, Селишка, Новоселска, Асеновска, Джендем дере и др. До 2019 г. включително все още не е одобрен План за управление на ПП Сините камъни.
Върхове и местности в ПП Сините камъни: вр. Българка /1181 м - N 42.747012, E 26.321526/, вр. Кутелка /1084 м - N 42.732135, E 26.324272/, вр. Голяма Чаталка /1054 м 1000 м - N 42.723497, E 26.350654/, вр. Малка Чаталка /1010 м 1000 м - N 42.724104, E 26.360289/, вр. Меча поляна /1112 м - N 42.741465, E 26.356888/, вр. Прозореца /1132 м 1000 м - N 42.751314, E 26.352489/, вр. Песченик /871 м - N 42.723292, E 26.386328/, м. Руйна /1028 м - N 42.738755, E 26.392550/, м. Даулите /1045 м - N 42.756198, E 26.324058/, , м. Карандила /1000 м - N 42.716750, E 26.368046/, ПЗ Халката /560 м - N 42.708331, E 26.349399/.
Част от чешмите в ПП Сините камъни с координати: Драгиева чешма /1080 м - N 42.752582, E 26.346685/, Бялата вода /N 42.733807, E 26.313350/, Костова чешма /N 42.737462, E 26.308222/, чешма на фурната на Карандила /N 42.717732, E 26.374751/, извор м. Кушбунар /1000 м - N 42.723048, E 26.373045/, извор Архангела /760 м - N 42.729424, E 26.383098/, извор Белите кайнаци /960 м - N 42.728699, E 26.352060/
В интернет сайта www.kade.si има основните туристически маршрути, местности, извори, чешми и забележителности в ПП Сините камъни. Има още много пътеки и маршрути , но за подробности и контакти е необходимо да се потърси информация от Дирекция Природен парк Сините камъни с интернет адрес: www.dppsk.org.

Площ: 11380.8 хектара

Местоположение: 42°43'11.1"N, 26°21'21.5"E

Област: Сливен, Община: Сливен, Населено място: гр. Сливен, с. Блатец, с. Глушник, с. Ичера, с. Калояново, с. Сотиря, с. Тополчане
Попада на територията на следните Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ): Стара Загора - бул."Стара Планина " № 2

Документи за обявяване:
Заповед No.РД-893 от 28.11.1980 г., бр. 1/1981 на ДВ

Документи за промяна:
1. Промяна в площта - увеличаване със Заповед No.РД-410 от 07.05.1982 г., бр. 43/1982 на ДВ
2. Прекатегоризация със Заповед No.РД-351 от 14.07.2000 г., бр. 66/2000 на ДВ
3. Промяна в площта - увеличаване със Заповед No.РД-763 от 05.08.2002 г., бр. 86/2002 на ДВ
4. Заповед No.РД-16 от 17.01.2011 г., бр. 13/2011 на ДВ

Цели на обявяване:
1. Опазване на редки, застрашени и изчезващи видове от флората и фауната, както и техните местообитания.

Режим на дейности:
1. Забранява се ловуването и преследването на животни, събиране и унищожаване на яйцата на птиците, както и повреждане на гнездата им, събиране на костенурки и други видове животни;
2. Забранява се извеждането на сечи, освен санитарни и отгледни до приемането на устройствения проект;
3. Забранява се използването на каквито и да е взривни вещества;
4. Забранява се провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се изменя ландшафта;
5. Забранява се късането и изкореняването на растения в цялата територия на парка;

Поради липса на специални теренни проучвания и План за управление на територията на парка няма и достатъчна база данни за разпространените видове от флората и фауната. Голяма част от срещаните видове в Резерват Кутелка се срещат и на територията на ПП Сините камъни. Многообразие от дребни и едри животински видове са разпространени в границите на Природен парк Сините камъни. Всички видове са с национално и международно значение при тяхното опазване, за това е необходимо да се следят с постоянен мониторинг на биоразнообразието и да се намалят отрицателно действащите фактори върху техните популации.

Местообитания – дъбово-габърови гори, хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, хазмофитна растителност по силикатни скални склонове източни гори от космат дъб, мизийски гори от сребролистна липа, букови гори, термофилни букови гори, церово-горунови гори, съобщества от хвойна, мизийски букови гори и др.

Флора

Представители от видовете: обикновен бук /Fagus sylvatica/, източен бук /F. orientalis/, зимен дъб /Quercus petraea/, благун /Quercus frainetto/, космат дъб /Quercus pubescens/, цер /Quercus cerris/, пърнар /Quercus coccifera/, полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, планински ясен /Fraxinus excelsior/, обикновен явор /Acer pseudoplatanus/, обикновен габър /Carpinus betulus/, сребролистна липа /Tilia tomentosa/ и др., на някои места се срещат и иглолистни култури. Пърнарът е открит 2008 г. в ПП Сините камъни, като това е най-северната точка на разпространение на вида в България. Той е единствения вечнозелен дъб у нас, като основно се среща по долините на р. Струма и Места, обича припечни и сухи, южни месторастения. Среща се под формата на храст или ниско дърво. В ПП „Сините камъни“ има единични и групи храстови индивиди разпространени около м. Каракитюк.
Други видове от многообразието на флората в парка са : тракийски клин /Astracantha thracica/, арабска етионема /Aethionema arabicum/ - изключително редки и значими за опазване видове от българската флора; български ранилист /Betonica bulgarica/, мизийска овсига /Bromus moesiacus/, Сераделовидно клеоме /Cleome ornithopodioides/, Давидов мразовец /Colchicum davidovii/, родопска телчарка /Polygala rhodopea/, българска мащерка /Thymus longedentatus/, урумово лале /Tulipa urumoffii/, червен божур /Paeonia peregrina/, планинска чубрица /Satureja montana/, оливиеров минзухар /Crocus olivieri/, планинско котенце /Pulsatilla Montana/, камбанка /Campanula jordanovii/, Елвезиево кокиче /Galanthus elwesii/, горска съсънка /Anemone sylvestris/ и красивите орхидеи: паяковидна пчелица /Ophrys mammosa/, боров салеп /Orchis pinetorum/, маймунски салеп /Orchis simia/, недоразвит лимодорум /Limodorum abortivum/, тризъбест салеп /Orchis tridentata/, балкански ендемит Калописиева дактилориза /Dactylorhiza kalopissii/, блатен салеп /Orchis laxiflora/, Обикновена пърчовка /Himantoglossum caprinum/, янкиева кутявка /Moehringia jankae/.

Фауна

Безгръбначни - Тревистите формации са местообитания на 1153 вида безгръбначни (Invertebrata), като само пеперудите са 826 вида. От тях 51 вида са ендемични, 36 вида от всеядните твърдокрили са редки за България, 2 вида са вписани в Европейския Червен списък на IUCN, 8 вида са защитени от Бернската конвенция, 13 вида пеперуди са вписани в Европейската Червена книга, а 420 вида от тях са приети за редки. Част от тях са – червена горска мравка /Formica rufa/, космата горска мравка /Formica lugubris/, бръмбар рогач /Lucanus cervus/, голям сечко /Cerambyx cerdo/, буков сечко /Morimus funereus/, алпийска розалия /Rosalia alpina/, син бегач /Carabus scabrosus/, Osmoderma eremita, ручеен рак /Austropotamobius torrentium/, пеперуди - Eriogaster catax, молец на Джърси /Euplagia quadripunctaria/, Triodia amasinus dobrogensis, Korsheltellus lupulina dacicus, Zygaena laeta, Zygaena sedi sliwenensis, Dipchaspecia lanipes, Catopta thrips, Malacosoma franconica, Lasiocampa grandis, Pachypasa otus, Saturnia spini, Perisomena caecigena, Lemonia balcanica, Hemaris croatica, Proserpinus proserpina, Zerynthia cerisy, Lycaena candens, Kirinia climene, Brenthis ino, Schistostege decussata, Erannis declinans, Nychiodes amigdalaria, Acronicta alni, Acronicta strigosa, Acronicta orientalis, Simyra dentinosa, Cryphia burgeffi, Hypena munitalis, Acontia titania, Calocucullia celsiae, Behounekia freyeri, Cleonymia opposita, Epimecia ustula, Amphipyra micans, Asteroscopus syriaca decipulae, Pyrrhia victorina, Pyrrhia treitschkei, Agrochola wolfschlaegeri, Conistra ragusae macedonica, Polymixis trisignata, Gortyna moesiaca, Perigrapha rorida, Standfussiana lucernea illyrica, Xestia speciosa, Chelis maculosa slivnoensis, Thymelicus acteon, Pyrgus cinarae, Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Pieris ergane, Pontia chloridice, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea alcon, M. arion, Plebejus sephirus, Polyommatus eroides, P. aroaniensis, Erebia medusa, Hipparchia senthes, Apatura iris, Limenitis populi, Nymphalis xanthomelas, Melitaea trivia, M. aurelia, M. britomartis, Brenthis hecate и много други.

Земноводни и влечуги – На територията на природния парк се срещат и размножават два вида сухоземни костенурки – шипоопашата и шипобедрена, като шипоопашатата е с по-голяма численост при отчитане резултата от картиране 2012-2014 г. на територията на парка. Други видове са: жаба дървесница /Hyla arborea/, голяма крастава жаба /Bufo bufo/, голяма водна жаба /Pelophylax ridibundus/, жълтокоремна бумка /Bombina variegata/, горска жаба /Rana dalmatina/, дъждовник /Salamandra salamandra/, зелен гущер /Lacerta viridis/, кримски гущер /Podarcis taurica/, голям стрелец /Dolichophis caspius/, смок мишкар /Zamenis longissimus/, стенен гущер /Podarcis muralis/, слепок /Anguis fragilis/, медянка /Coronella austriaca/, пепелянка /Vipera ammodytes/.

Орнитофауна – представена от десетки видове, някои от тях световно застрашени, други включени в Закона за биологичното разнообразие. Всички представители на орнитофауната представляват любителски и фотографски интерес за много български и чуждестранни туристи. В границите на защитената територия могат да се срещнат изброените по-долу видове /непълен списък/: дроздове /Turdus/, кос /Turdus merula/, червеногърба сврачка /Lanius collurio/, горска чучулига /Lullula arborea/, обикновена чинка /Fringilla coelebs/, планинска чинка /Fringilla montifringilla/, пъстър скален дрозд /Monticola saxatilis/, елов певец /Phylloscopus collybita/, буков певец /Phylloscopus sibilatrix/, сойка /Garrulus glandarius/, зеленика /Chloris chloris/, сиво каменарче /Oenanthe oenanthe/, червеногръдка /Erithacus rubecula/, черешарка /Coccothraustes coccothraustes/, голям синигер /Parus major/, син синигер /Cyanistes caeruleus/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, червеногуша мухоловка /Ficedula parva/, градинска червеноопашка /Phoenicurus phoenicurus/, домашна червеноопашка /Phoenicurus ochruros/, воден кос /Cinclus cinclus/, полска бъбрица /Anthus campestris/, горска зидарка /Sitta europaea/, горска дърволазка /Certhia familiaris/, голям пъстър кълвач /Dendrocopos major/, черен кълвач /Dryocopus martius/, зелен кълвач /Picus viridis/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, среден пъстър кълвач /Leiopicus medius/, скален орел /Aquila chrysaetos/, гарван /Corvus corax/, обикновен мишелов /Buteo buteo/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, голям ястреб /Accipiter gentilis/, малък ястреб /Accipiter nisus/, осояд /Pernis apivorus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, нощен вид - горска улулица /Strix aluco/. Възстановяване на популацията на белоглав лешояд /Gyps fulvus/ и черен лешояд /Aegypius monachus/на територията на парка.

Бозайници – вълк /Canis lupus/, лисица /Vulpes vulpes/, дива котка /Felis silvestris/, дива свиня /Sus scrofa/, сърна /Capreolus capreolus/, благороден елен /Cervus elaphus/, златка /Martes martes/, белка /Martes foina/, видра /Lutra lutra/, чакал /Canis aureus/, лалугер /Spermophilus citellus/, катерица /Sciurus vulgaris/, таралеж /Erinaceus roumanicus/, невестулка /Mustela nivalis/, язовец /Meles meles/, див заек /Lepus europaeus/, къртица /Talpa europaea/, кафявозъбки /Soricidae/, белозъбки /Crocidura/, сънливци /Gliridae/ и др. Най-разпространени из цялата територия на парка са сърна, лисица, дива свиня, бялка. С локално разпространение са видрата, вълка, благородния елен. Златката и вълка са редки видове за територията на ПП Сините камъни, а индивиди на вида благороден елен вероятно са скитащи.

Прилепи – 18 вида са установени при проучвания 2013-2014 г. – южен подковонос /Rh. euryale/, голям подковонос /Rh. ferrumequinum/, малък подковонос /Rh. hipposideros/, кафяво прилепче /Pipistrellus pipistrellus/, Pipistrellus pygmaeu, прилеп на Сави /Hypsugo savii/, остроух нощник /M. blythii/, голям нощник /Myotis myotis/, воден нощник /Myotis myotis/, Трицветен нощник /M. emarginatus/, Натереров нощник /Myotis nattereri/, Широкоух прилеп /B. Barbastellus/, Дългокрил прилеп /M. schreibersii/, булдогов прилеп /Tadarida teniotis/, двуцветен прилеп /Vespertilio murinus/, сив дългоух прилеп /Plecotus austriacus/, ръждив вечерник /Nyctalus noctula/.

Заплахи, които указват отрицателно въздействие върху биоразнообразието в парка са: събиране на животни /костенурки, птици и др./ скитащи кучета и котки, бракониерски лов, обрастване на ливади, поради липса на пашуване; несъобразени сечи, поради неодобрен План за управление на природния парк. Отрицателно действащи фактори, върху популацията на значими растителни видове са: ерозия, утъпкване, късане, паша и антропогенен натиск.

Източник: Доклад за проучване на видове по проект „Устойчиво управление и устройство на Природен парк „Сините камъни”. Основни райони за пеперуди в България.