Централа

044/611 100

Предложения и сигнали

044/611 165

Резерват „Кутелка“ в ПП Сините камъни

Обявен за резерват през 1983 г. за опазване на вековни букови съобщества. В района на резерват Кутелка има множество ендемични видове растения и животни. Резерватът носи името на връх Кутелка, намиращ се в неговия обхват. Резерватът се намира на около 1000 м н.в. Върхът е на 1084 м н.в. Резерват „Кутелка” и прилежащите му територии попадат в границите на защитена зона по Директивата за местообитанията BG0000164 „Сините камъни”. Резерватът предоставя възможности за разгръщане на редица образователни и научно изследователски програми като мониторинг на приоритетни видове и местообитания, организиране на ученически, студентски и любителски експедиции с образователна цел, включване на любители в мониторинговите програми, подготовка на печатни материали за популяризиране стойността на резервата като ценен природен обект.

Площ: 645.1 хектара

Местоположение: ПП Сините камъни 42°43'28.8"N, 26°20'18.0"E

Област: Сливен, Община: Сливен, Населено място: гр. Сливен

Цели на обявяване:
1. Съобщества от мизийски бук

Документи за обявяване:
Заповед No.1253 от 22.12.1983 г., бр. 6/1984 на Държавен вестник

Документи за промяна:
Приемане на План за управление със Заповед No.РД-799 от 02.12.2015 г., бр. 100/2015 на Държавен вестник

Контролен орган: РИОСВ-Стара Загора

Флора

С най-големи площи в резервата и прилежащите му територии е установено местообитание 9150 Термофилни букови гори /Cephalanthero-Fagion/. То заема северните части на територията. Два вида са с незадоволително присъствие на територията на резервата - кутявка /Moehringia jankae/, пърчовка /Himantoglossum caprinum/. Като проблеми за оптималното ПС на природното местообитание са идентифицирани засилената антропогенна дейност, както и че насажденията извън резервата са сравнително млади и нямат необходимото количество мъртва дървесина. Пърчовката /Himantoglossum caprinum/ е безспорно най-атрактивния и с най-висока консервационна стойност растителен вид, сред обектите на картирането. За територията на резервата неговите местообитания са посочени в резултат от приложения индуктивен модел за установяване на подходящи местообитания за вида и са потенциални. Конкретните находища, в които е регистриран вида са извън резерватната територия. Най-близо разположено реално установено находище е в местн. Каракютюк, но и то е значително отдалечено от резервата и не може да се включи и в прилежащите територии. Общата оценка на природозащитното състояние на вида в защитената зона е неблагоприятно-незадоволително състояние. Видът е оценен с благоприятен ПС по параметрите за състоянието на популацията му (брой находища, численост/плътност на индивидите, съотношение генеративни-вегетативни екземпляри, заемана площ). Степента му на ПС намалява основно заради загуба на подходящи местообитания, в резултат от намаляване на площта на откритите местообитания в горите в зоната, заради липсата на паша или коситба и прогресивно обрастване на откритите площи с храсталаци от глог, хвойна и постепенно настаняване на дървесни видове. За янкиевата кутявка /Moehringia jankae/ в границите или в близост до резервата са посочени също само потенциални местообитания. Те са свързани със скалите в района на връх Голяма Чаталка. За този вид в защитена зона „Сините камъни” оптималните местообитания са по скалите в района на мест. Карандила. Видът е в благоприятно ПС в зоната.

Характерът на скалите в района (основно кварцпорфири, конгломерати със сложен състав и структура) създава условия в големите скални пукнатини да се настаняват отделни дървесни и храстови видове, като Fraxinus ornus, Syringa vulgaris, Carpinus orientalis, и тревни видове като Silene lerchenfelfiana, Silene saxifraga, Silene compacta, Solidago virga-aurea, Lerchenfeldia flexiosa, Seseli rigidum и др. Скалният масив Сините камъни е обособен като отделна хабитатна единица в Класификацията на Палеарктическите местообитания – „Сливенски сини скали“.

При проведените теренни проучвания на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” за първи път за защитената зона е установено и местообитание 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик. Природно местообитание 5130 в ЗЗ „Сините камъни” по всички показатели е оценено с благоприятно природозащитно състояние. То е разположено на територията на природен парк „Сините камъни” и резерват „Кутелка”. Вероятно поради това антропогенната дейност в него е силно ограничена – единствено преминаване на туристическа пътека през един от полигоните му. В полигоните му са установени популации на видове от семейство Orchidaceae, които придават консервационна значимост на местообитанието.

Общият брой на таксоните (видове и подвидове) наброява 483 вида. Това флористично разнообразие представлява 49% от флористичното разнообразие на съседните територии – ПП „Сините камъни”. Консервационно значими видове в резерват „Кутелка” са 27 вида, като 9 от тях са балкански ендемити. На територията на резервата се срещат 167 вида лечебни растения.

Видове на територията на резервата са: Обикновен анакамптис /Anacamptis pyramidalis/, Елвезиево кокиче /Galanthus elwesii/, Бодлив залист /Ruscus aculeatus L./, Салеп /Orchis sp. diversa/, Червен божур /Paeonia peregrina Mill./, Лечебна иглика /Primula veris L./, Лечебен ранилист /Stachys officinalis (L.) Trev/, Безстъблена решетка /Carlina acanthifolia All./, Лютикова тлъстига /Sedum acre L./, Минзухар /Crocus sp. div.–/, Петльово перо /Gladiolus sp. div./, Петров кръст /Lilium martagon L/, Медицинска момкова сълза /Polygonatum odoratum (Mill.)Druce/, Бодлив залист /Ruscus aculeatus L./, Обикновен синчец /Scila bifolia L./, Дактилориза /Dactylorhiza sp. Div/, Лечебна иглика /Primula veris L./, бръшлян /Hedera helix/, бял и жълт равнец /Achillea millefolium, Achillea clypeolata/, обикновена леска /Coryllus avellana/, прасковолистна камбанка /Campanula persicifolia/, пролетно секирче /Lathyrus vernus/, есенен мразовец /Colchicum autumnalе/ и други.

Фауна

Безгръбначни животни - Установени са 21 вида безгръбначни животни, като с най-широко разпространение и устойчиви популации се явява епигеобионтния вид мравка Formica pratensis, който е установен повсеместно в изследваната територия. ПП Сините камъни и резерват Кутелка са известни с много голямо разнообразие на пеперуди, срещат се и ендемични видове от тях.

Пеперуди – Червен аполон /Parnassius apollo/, Черен аполон /Parnassius mnemosyne/, пеперуда /Lycaena dispar/, пеперуда /Phengaris arion/, пеперуда /Eriogaster catax/, Тигров молец /Euplagia quadripunctaria/, пеперуда /Polyommatus eroides/, ирисова пеперуда /Apatura iris/, голяма тополова пеперуда /Limenitis populi/, пеперуда /Melitaea trivia/, пеперуда /Phengaris alcon/, пеперуда /Phengaris arion/, пеперуда /Scolitantides orion/, /Catopta thrips/.

Други - Голям сечко /Cerambyx cerdo/, обикновен паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/, бръмбар рогач /Lucanus cervus/, алпийска розалия /Rosalia alpina/, Бръмбар рогач /Lucanus cervus/.

Земноводни и влечуги – на територията на резервата са констатирани 10 вида земноводни и 12 вида влечуги. Това са – шипобедрена костенурка /Testudo graeaca/, шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/, горски гущер /Darevskia praticola/, южен гребенест тритон /Triturus karelinii/, жълтокоремна бумка /Bombina variegata/, късокрак гущер /Ablepharus kitaibelii/, източен слепок /Anguis colchica/, ивичест гущер /Lacerta trilineata/, зелен гущер /Lacerta viridis/, дъждовник /S. salamandra/, стенен гущер /P. muralis/, пепелянка /Vipera ammodytes/, смок мишкар /Z. longissimus/ и др.

Птици На територията на резервата са установени 85 вида. Част от тях са изчезнали – египетски лешояд /N. percnopterus/, брадат лешояд /Gypaetus barbatus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и др. Интересни видове, които се срещат на територията на резервата и в ПП Сините камъни са скален орел /Aquila chrysaetos/, сокол скитник /Falco peregrinus/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, обикновен мишелов /Buteo buteo/, черен щъркел /Ciconia nigra/, орел змияр /Circaetus gallicus/, гарван /Corvus corax/ В старите букови гори може да се срещнат и чуят видовете полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, черен кълвач /Dryocopus martius/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, голям пъстър кълвач /Dendrocopos major/, горска дърволазка /Certhia familiaris/, горска зидарка /Sitta europaea/, чинка /Fringilla coelebs/, орехче /Troglodytes troglodytes/, гривяк /Columba palumbus/, гълъб хралупар /Columba oenas/, както и нощни представители живеещи в хралупите на стари дървета – горска улулица /Strix aluco/, чухал /Otus scops/ и др. Районът е част от проект за възстановяване на популацията от белоглави лешояд /Gyps fulvus/ и черен лешояд /Aegypius monachus/ на места, където видът е изчезнал. Срещат се и много други видове характерни за района, които са описани в Плана за управление на Резервата.

Бозайници дива свиня /Sus scrofa/, дива котка /Felis silvestris/, сърна /Capreolus capreolus/, благороден елен /Cervus elaphus/ – рядко срещащ се, лисица /Vulpes vulpes/, чакал /Canis aureus/, вълк /Canis lupus/ – преминаващ през територията на резервата, таралеж /Erinaceus roumanicus/, къртица /Talpa europaea/, заек /Lepus capensis/, катерица /Sciurus vulgaris/, сънливци /Gliridae/. Семейство земеровки /Soricidae/ е представено от 6 вида от общо 7 в България. По два вида от кафявозъбките /Sorex/ и белозъбките /Crocidura/ се срещат на територията на резерват Кутелка. Едрите бозайници често стават жертва на бракониерски лов.

Прилепи голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/, голям нощник /Myotis myotis/, Plecotus austriacus, Barbastella barbastellus, Hypsugo savii, Pipistrellus pipistrellus. Важни местообитания за горско живеещите видове са старите гори (основно букови) в северната му и по-високопланинска част. Скалните масиви с цепки и ниши са подходящи за убежище на много видове през топлите сезони.

Режим на дейности:

1. В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

    • тяхната охрана;
    • посещения с научна цел;
    • преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;
    • събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;

Забранява се събирането на лечебни и други растения, дори за лични цели, лова, пашата, както и други дейности не разрешени по Плана за управлението му

Заплахи - Основните проблеми, установени при теренните проучвания са свързани с:

  • Антропогенно влияние главно в близост до границите на резервата;
  • Прояви на бракониерство – дива свиня, сърна. В рамките на резервата са регистрирани множество гилзи от патрони, вероятно от бракониерски лов на различен вид дивеч (птици и бозайници);
  • Безпокойство – навлизане в резервата извън утвърдените посетителски маршрути, палене на огън в границите на резервата;
  • Из резервата са регистрирани няколко огнища, които са потенциална заплаха за възникване на пожари;
  • Естествени причини – слаба репродуктвна способност за някои видове; обрастване на тревните съобщества с храстова растителност;
  • Необходимост от кадри и техника за охрана на резервата, вкл. пожарна охрана;
  • Необходимост от повишаване на интереса към защитената територия от страна на местното население – чрез образователни програми и информационни материали;
  • Необходимост от продължителни научни изследвания за оценка на състоянието на популациите на приоритетни видове и природозащитното състояние на природните местообитания.

Данните за флората и фауната са от Плана за управление на Резервата одобрен 2016 г., теренни проучвания 2013-2014 г.