Защитена зона Река "Блатница"
Блатница е река в Южна България – Област Сливен, общини Сливен и Нова Загора и Област Стара Загора, община Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 54 km, която ѝ отрежда 79-о място сред реките на България. Река Блатница започва от извора Капаклия на 266 m н.в., на около 1 км югоизточно от село Старо село, област Сливен. По цялото си протежение реката протича през Горнотракийската низина в плитка долина, като с изключение на най-горното ѝ течение коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. До село Коньово тече на юг, след това до Нова Загора – на запад-югозапад и накрая до устието си – на юг-югозапад. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 108 m н.в. Водите на реката почти на 100% се използват за напояване. Защитената зона обхваща и част от землището на с. Биково, община Сливен. Голямото видово разнообразие е свързано със солените почви в района на р. Блатница, както и бавното течение и заблатяване на реката.
Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията
Площ: 1079.1 хектара
Местоположение в Община Сливен: с. Биково
Код: BG0000441
Попада на територията на следните Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ): Стара Загора - бул."Стара Планина" № 2
Карта и подробни данни от проучвания и докладване към ЕК на: http://natura2000.moew.government.bg/
Документи за обявяване: Решение № 122/02.03.2007 г., бр. 21/2007 на ДВ
Предмет на опазване в защитена зона са 3 броя местообитания, като в землището на с. Биково са два от тях:
- Местообитание 1340. *Континентални солени ливади
Площта на местообитанието в защитената зона е 34,21 ха. В природно местообитание 1340* в ЗЗ "Река Блатница" има ясно формиран етаж от високи житни видове - удължен пирей /Elymus elongatus/, /Rottboellia digitata/. Установени са следните типични видове: удължен пирей /Elymus elongatus/, троскот /Cynodon dactylon/, /Limonium latifolium/, /Hordeum hystrix/. Освен тях, като типични може да се добавят и /Althaea officinalis/, /Rottboelia digitata/. Няма обраствания с дървета или храсти.
- Местообитание 1530 Панонски солени степи и солени блатa
Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 438,90 ха. Най-честите видове, формиращи ценози в пониженията, в които се е задържала по-дълго време вода са блатна мента /Mentha pulegium/,кокеш /Scorzonera laciniata/, перестолистен живовляк /Plantago coronopus/. В защитена зона "Река Блатница" местообитание 1530 се развива като мозайка от двата подтипа. Няма обраствания с дървета или храсти. По-големи територии заема подтип 1, а в местата със силно изразено засоляване се развиват съобществата на типичните халофити (за зоната това са предимно на Camphorosma monspeliaca). На цялата територия, заета от природното местообитание в защитената зона, са установени почти всички типични видове. Няма наличие на ценози на видовете от род Crypsis.
Както и местообитанията на следните видове:
Безгръбначни животни:
Ручейно пъстриче /Coenagrion ornatum/
Девет геореферирани находища в защитената зона. Този вид водно конче се среща в необрасли плитки водни площи, заблатявания и земеделски земи с по-висока влажност. Типично местообитание на вида са площи с ниска растителност.
Риби:
Горчивка /Rhodeus sericeus amarus/
Видът в защитената зона е с благоприятен природозащитен статус. Среща се в по-голяма част от водните площи в зоната. Няма конкретни заплахи за вида.
Обикновен щипок /Cobitis taenia/ - видът се среща в защитената зона. Популацията на вида в България е повсеместна по сладководни басейни, реки и др.
Маришката мряна /Barbus cyclolepis/ - видът се среща в защитената зона. Популацията на вида в България е повсеместна по сладководни басейни, реки и др.
Земноводни и влечуги:
Южен гребенест тритон /Triturus karelinii/ - Южният гребенест тритон се среща в почти цялата страна, като в планините се среща спорадично. Обитава блата, езера, микроязовири, крайречни водоеми, канали, оризища, корита на чешми, локви, бавнотечащи участъци на реки и др. Среща се от морското равнище до около 1700 м н. в.
Пъстър смок /Elaphe sauromates/ - Пъстрият смок се среща в равнинни, хълмисти и нископланински райони. Обитава както открити терени, така и гори и храсталаци. Среща се от морското равнище до около 750 м н. в.
Червенокоремна бумка /Bombina bombina/ - Червенокоремната бумка се среща в низинните и равнините части на страната както и в някои нискохълмисти райони на Дунавската равнина, Тракийската низина, черноморското крайбрежие. Обитава блата, езера, язовири, бавнотечащи участъци на реки, крайречни водоеми, канали, оризища, корита на чешми, локви и др. Среща се от морското равнище до около 450 м надм. в. В зоната се наблюдава на много места, като популацията е с благоприятен статус.
Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/ - Шипобедрената сухоземна костенурка предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори. Среща се от морското равнище до около 1400 – 1450 м н. в. Частта от зоната до с. Биково е оценена от експертите като слабо пригодна. Не са установявани екземпляри и находища на вида по време на теренните проучвания 2012 г.
Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/ - Шипоопашатата сухоземна костенурка предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори. Среща се от морското равнище до около 1400 – 1450 м н. в. Частта от зоната до с. Биково е оценена от експертите като слабо пригодна. Не са установявани екземпляри и находища на вида по време на теренните проучвания 2012 г. И двата вида костенурки са забранени за търговия. Изземването им от местоположението, което са открити или видени е строго забранено от закона и се налагат санкции по Закона за биологичното разнообразие.
Бозайници:
Видра /Lutra lutra/ - вид хищен бозайник. Видрата използва като хранителен ресурс предимно видове с воден или полу воден начин на живот. Видът е с висок консервационно значим статус, включена е в Червената книга на България, в Международния съюз за защита на природата е с категория потенциално застрашен. Потенциален вид за опазване в мрежата Натура 2000. Считан като индикатор за замърсяването на водните обекти. Числеността му намаля поради замърсяване на водите, недостиг на хранителна база и бракониерство.
Лалугер /Spermophilus citellus/ - вид дребен гризач. Лалугерите предпочитат открити местности с ниска тревна растителност, често в близост до обработваеми земи. В България се среща в цялата страна, главно в равнините. Храни се с растения и семена, живее в дупки с вертикални канали в земята. Категория "Застрашен" в световен мащаб вид, включен в Червената книга на застрашените видове.
Пъстър пор /Vormela peregusna/ - рядък вид в Световен мащаб. Включен в Червената книга на България категория "уязвим". Потенциален вид за опазване в мрежата Натура 2000. Обитава Ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Отличава се със специфичната окраска по гърба и лицето. Поради потайния си начин на живот се наблюдава рядко. По отношение на храненето е хищник, който е активен през нощта. Слабо е проучен вида в защитената зона, поради което нямаме данни за преки наблюдения.
Други бозайници, които може да се видят в защитена зона "Блатница" са чакал, язовец, дива котка, обикновена полевка. Част от птиците, които могат да се срещнат в защитената зона са обикновен мишелов, синявица, бял щъркел, осояд, обикновен скорец, тръстикова овесарка, калугерица и др. Животните използват зоната при гнездене и отглеждане на малки, както и за изхранването им. Тези видове са забранени за обстрел. В село Биково има 6 активни гнезда на бял щъркел /преброяване 2014 г./, видът използва местообитанията в защитената зона за богата хранителна база.
Заплахи: пожари, разораване на местообитанията, торене с изкуствени торове, използване на пестициди, незаконна сеч, нерегламентирани сметища, засушаване, незаконен лов и риболов.
Източник на информация и снимки: Национален информационен портал Натура 2000 http://natura2000.moew.government.bg, Регистър Защитени зони към ИАОС http://eea.government.bg/zpo, Птиците в България www.birdsinbulgaria.org, https://www.birdscaptured.com/, "Зелени Балкани" https://greenbalkans.org/, Червена книга на България http://e-ecodb.bas.bg/.
